Прочит: Матей 7:7-11



„... Който ни утешава във всяка скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да е скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.“ (2 Кор. 1:4)


    Когато ставаш родител, не ти дават книга с инструкции - учиш се всеки ден. Това правя и аз като баща. Не съм супер герой или скала. Аз съм просто родител. Когато детето го боли, реагирам. Когато плаче - се отзовавам. Когато иска помощ, правя каквото мога. Защо тогава не позволявам на Небесният ми Отец да направи това за мен, което аз правя за децата си?  Защо се опитвам да се справя с всичко сам? Продължавам да се уча да се обръщам към Небесния си Отец, когато съм изплашен, самотен, обиден или наранен.


  Бог ни уверява: „Господ, твой Бог, е сред теб -  Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за теб с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за теб с песни.“ (Соф. 3:17)


  Уча се, че Бог чака да ме утеши, като родител, който иска най-доброто за своето дете, който вдига и носи детето си на ръце. Бог, нашият Небесен Отец, никога няма да ни остави!





  Молитва: Учи ни, о, Господи, да се доверяваме на Твоята любов, която не отпада, амин.


    Мисъл за деня: Мога да приема Бог като свой Баща. Майкъл Морпан (Алабама, САЩ)


    Да се молим за: БАЩИТЕ.

    „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия. Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!"