Прочит: Мат. 25:31-46



„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон.“ (Гал. 6:2)


    Два пъти годишно нашата църква прави почистване на две мили от близкото шосе. Разделяме се на две групи и тръгваме от двете посоки, докато се срещнем. Помня първото почистване. Докато отивахме към отправната си точка, оглеждах терена. Когато започнахме, си казах: „Едва ли ще отнеме много време, не виждам толкова боклук около пътя.“ Взехме  торбите и се захванахме за работа. Само след 2 минути си промених мнението. Това, което не се виждаше отдалече, излизаше пред погледа ми, когато гледах отблизо. Откъде се взеха толкова торбички, вестници и стъкла?


  Тогава осъзнах, че въпросът с перспективата важи и за други области от моя живот. На колко хора, които срещам в църквата, магазина, банката или на работа, казвам само „Как си?“, очаквайки да ми отговорят: „Добре, а ти?“ Толкова съм зает, че подминавайки, пропускам възможности да помогна на някого, като поема неговия товар. А това може да е толкова просто - насърчителна дума, изслушване, молитва. Когато спра, за да видя и чуя нечия болка, „изпълнявам Христовия закон.“


  Молитва: Небесни Отче, помогни ни да виждаме хората около нас, които се нуждаят от подкрепа. Молим се в името на Исуса, амин.


  Мисъл за деня: Ако забавя темпото, Бог може да ми даде възможност да помогна на някого в нужда.


  Джордж Хилиърд (Вирджиния, САЩ)


  Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ПРАВЯТ ПОЧИСТВАНЕ.