ЕДНА ВДОВИЦА, КОЯТО ЗНАЕШЕ КАКВО ДА ПРАВИ С ПАРИТЕ СИ

Марко 12:41-44; Лука 21:1-4

„Богатсво и имот ... това е дар от Бога“ (Еклесиаст 5:19).

„Господ осиромашава човека и го обогатява“ (1 Царе 2:7).

В края на земния Си живот Исус със Своите ученици се намираше в храма и наблюдаваше как народът минава и пуска пари в съкровищницата. Било е преди пасхата и много евреи от цялата страна са дошли за празника и всеки се е надпреварвал да покаже щедрост. „А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти“ (Марко 12:42). Тя пусна няколко дребни монети, равни на стотинки. Може би се е стеснявала, чувствала се е неудобно, защото знаела, че това, коетод ава е много малко. Може би и околните са я гледали с пренебрежение. Богатите винаги са били на почит в този свят. Но Бог има друга мярка.

Каква оценка направи Исус? - „Тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата“ (Марко 12:43). Защо? - „Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, що имаше.“

Колко оценки имаме тук? - Три: на жената, на хората и на Бога.

На жената - Тя не се срамуваше да пусне това, което имаше, защото е малко. Не се повлия от мнението на околните. Тя просто направи това, което ѝ повеляваше сърцето. Даде това, което имаше.

На хората - Тяхната оценка е винаги една и съща. Хората гледат на външната страна, не на същността; повърхностно, не на съдържанието.

На Бога - Неговата оценка е винаги по същество, справедлива, истинска. В храма „Исус гледаше как народът пуска пари в съкровищницата“ (Марко 12:41). Исус винаги гледа, Той вижда, Той знае и колко всяка една от нас дава за Бога и какво за света.
Какво още гледа Исус? - Не само какво, но и как. На драго сърце или се скъпим.

Помислите, чувствата и сърцата ни са открити пред Него.

А сумата на вдовицата, сравнена с тази на богатите, беше нищожна.

Защо тогава Исус я оцени високо? - Тази оценка се обосновава не на количеството, а на разположението на сърцето. Исус цени начина - доброволно или насила, с желание, с радост или по задължение. Като за Бога или за пред хората. Също така, какво ни коства това на нас? - За богатите това костваше малко, но за вдовицата - това беше всичко, което имаше. Това прави подаръка ѝ много голям. Даването не е привилегия само на богатите. И тези, които имат малко, пак трябва да дават за Господа. То само по себе си е малко, но Бог го цени.

На какво още ни учи Исус чрез примера на тази вдовица? Колко да даваме ли? - Не! Той ни учи на това как да използваме парите си, материалното си богатство.
Някой е казал: „Не можем да вземем парите със себе си на небето, но можем предварително да ги пратим там“. Как? - Когато направиш сделка с вечна стойност като тази вдовица. Тогава те стават капиталовложение на небето.

Исус ни учи още кое е важно и кое не е.
Учи ни кое да поставяме на първо място.
Учи ни какво е богатството, какво е неговото място и значение.

Много хора смятат, че Библията учи, че богатството е лошо, че то пречи на тези, които го притежават, да влязат в Божието царство, като цитират Исус: „Колко мъчно е богат да влезе в Божието царство“. Това ли ни казва Библията? Това ли искаше да каже Исус? - Не! На много места Библията разяснява много добре въпроса за богатството.
Какво ни казва Библията за богатсвото? Дар за какво е богатството? - „Награда за смирението и за страха от Господа е богатство, слава и живот“ (Притчи 22:4).

Значи ли тогава, че човек няма никакво участие или заслуга? - Библията отговаря: „ленивата ръка докарва сиромашия, а трудолюбивата ръка обогатява“ (Пр. 10:4). „Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, ще има доволно сиромашия“ (Пр. 12:11).

Естествен закон е труд - успех; мързел - нищета. Но над всичко е Бог, Който благославя всичко. „Господ, твоят Бог, е, Който ти дава сила да придобиеш богатство“ (Втор. 8:18). Затова „богатият да не се хвали с богатството си“ (Еремия 9;23).

Можем ли да кажем, че богатството е нещо лошо, земно, светско, неодобрено от Бога, непозволено на християнина? - Бог създаде целият този красив свят заедно с неговите богатства за човека. Бог иска човекът да ги използва и им се радва. „Който ни дава всичко изобилно, да се наслаждаваме“ (1 Тим. 6:17).

Навсякъде в Стария завет богатството е израз на благословение от Бога. „Благословението Господне е богатство“ (Пр. 10:22). „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя бог, и внимаваш да вършиш всички Негови заповеди ... тогава всички тия благословения ще дойдат над тебе ...“ (Втор. 28:1-6). Същото пише и за Йов, че поради неговата вярност „Бог благослови последните му дни много по-изобилно от първите“ (Йов 42:12-15).

Какво трябва да бъде нашето отношение към богатството? - Много хора днес търсят, стремят се към материално благополучие. Само по себе си това не е лошо, но то не трябва да бъде смисъл на живота.

Божието слово ни учи богатството:

Да не бъде цел! - „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда и крадец подкопава. Но събирайте си съкровища на небето!“ (Матей 6:19-20).

Да не уповаваме на него! - „Колко мъчно е да влязат в Божието царство онези, които уповават на богатството“ (Марко 10:24). „Който уповава на богатството си, ще падне“ (Пр. 11:28). „Да не се надяват на непостоянното богатство, а на Бога“ (1 Тим. 6:17).

То няма стойност за вечността! - „Не с тленни неща - сребро или злато сте изкупени, но със скъпоценната кръв на Христа“ (1 Пет. 1:18-19). „Какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби душата си?“ (Матей 16:26).

Да го използва като добър настойник! Да дава на сиромасите и за Бога, защото всичко е „от Тебе и от Твоето даваме на Тебе“ (1 Лет. 29:14).

Да не се привързваме към богатството! „Богатство, ако изникне, не прилепвай към него сърцето си“ (Пс.  62:10), „защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Мат. 6:21). „А сребролюбието отнема живота на завладения от него“ (Пр. 1:19).

„Богатството не е вечно!“ (Пр. 27:24). Нека да го използваме правилно, за да не ни бъде за осъждение, но да ни донесе благословение за вечността.