Постинг
14.01.2020 05:00 -
Жената в светлината на Библията
МАРИЯ - ЖЕНА, КОЯТО ИЗБРА ДОБРАТА ЧАСТ
Йоан 12:1-8; Марко 14:3-9
Исус е към края на Своя земен живот, върви към Ерусалим, където щеше да бъде арестуван и разпнат за всички нас. По пътя той отсяда в един любим дом - дома на Своите приятели Марта, Мария и брат им Лазар. Те обичаха Исуса, грижеха се за Него, когато ги посещаваше. Обичаха да слушат словата Му. В евангелието от Лука 10:38-41 ни се разказва как Мария стои при нозете на Исус и слуша напълно погълната от думите Му, за което Христос я похвали: „Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.“
Исус ги обичаше, а и те имаха причина да Го обичат. Исус бе възкресил брат им Лазар. В евангелието на Йоан 11:1-44 се разказва как Лазар се разболя и двете сестри изпратиха да известят Исуса. Те очакваха, че Той веднага ще дойде и ще го излекува. Но Исус се забави и Лазар умря.
Как ли са се чувствали Мария и Марта? - Изоставени, забравени от Исус! Затова, когато Той дойде, те Му казаха: „Да беше Ти тук, не щеше да умре брат ни“ (Йоан 11:21, 32). А юдеите питаха: „ ... не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?“ (Йоан 11:37).
Чакането на Бога е едно от най-трудните неща в живота! - Така и ние много пъти нямаме търпение, бързаме, мислим, че Бог се бави, нямаме достатъчно доверие в Бога. Много пъти вярата се изразява в това да продължаваме да вярваме, че Бог контролира нещата.
Те получиха ли отговор на молбата си, че Исус ще изцели Лазар? - Не! Защо? Исус каза: „Тази болест е ... за Божия слава“ (Йоан 11:4). Исус не изцели Лазар, защото им даде нещо много повече - Той възкреси Лазар. Това бе една изключителна опитност с Бога.
Поуката е, че Бог работи по Свой начин и на Свое време: „Божиите пътища не са като нашите пътища!“ И тогава, когато Бог се бави, Той не ни е забравил, тогава Той пак ни обича и се грижи за нас.
Отрицателният отговор е също отговор на нашата молитва. Много пъти Бог не ни дава това, което искаме, за да ни даде нещо по-добро. Бог има благодатни намерения дори и когато изглежда, че се бави.
Смъртта на Лазар послужи за прослава на Бога. „Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли ... и видяха това, което стори Исус, повярваха в Него“ (Йоан 11:45). Чрез чакането Бог не само ни изпитва, но и прославя Себе Си.
Няколко дни преди да бъде разпнат, Исус със Своите ученици отново се оттегли в този приятелски дом, за да си починат от зноя на деня, за да възстановят своите физически сили.
Тринадесет мъже заедно с Лазар са наобиколили трапезата, а Марта както обикновено им прислужва. Мария, без да каже нещо, тихо се приближи при Исус, взе алабастрен съд с миро и Го помаза. След това разпусна косите си и с тях изтри нозете Му, нещо, което не е било прието да правят порядъчните жени.
Коя бе причината? - Това бе израз на любов и признателност. Може би Мария разсъждаваше за това чудно приятелство с Исус и си спомни какво им е донесло то. Исус бе влязъл в нейния живот и направи основна промяна. Направи промени вътре в нея и около нея. По онова време съществуваше огромна пропаст между мъжете и жените. Молитвите на евреите всяка сутрин съдържаха благодарности към Бога, че не ги е направил роби, езичници или ЖЕНИ!
Исус бе различен. Той се интересуваше от цялостното човешко същество. Той не правеше разлика между мъж и жена. Затова ап. Павел написа: „... няма вече юдеин, нито грък, нито роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса“ (Гал. 3:28). Исус въведе ново отношение към жената.
Първият резултат от приятелството между Мария и Исус бе, че тя имаше глад и жажда за Словото Му. Стана ѝ ясна целта на нейното съществуване. Живееше живот на общение с Христа и много неща ѝ станаха ясни. Тя бе развила духовна прозорливост. Може би тя е чувствала, че Исус е дошъл за последен път в дома ѝ. Дошъл е да си вземе сбогом.
Какво представлява мирото? - Благовонна смес от маслинено дърво и благовония. Използвало се е за помазване на косата, на брадата, на главата, краката, понякога и на цялото тяло. То е било израз на уважение към гостите. Евреите помазваха царете си, първосвещениците си, също и своите мъртви. Затова Исус каза: „Тя предвари да помаже тялото Ми за погребение“ (Марко 14:8). Мирото, което Мария изля, бе много скъпо. Струвало е едногодишна заплата. С това помазване, тя изля душата си. Без думи. Може би думите бяха слаби да изразят това, което тя чувстваше. Но Исус знае вътрешността на всеки и я разбра и оцени това, което тя направи. За разлика от другите, които я упрекваха.
Какво направи Мария? Защити ли се? - Не! Тя не каза нищо. Тя остави това на Исус, Който не само я оцени, но и я похвали: „Тя направи добро дело за Мене“, показа че това ще е един вечен паметник за Мария. „Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен“ (Марко 14:9).
Уханието от мирото на Мария проникна в целия свят даже и до днес. Милиони са се насърчавали от нея, защото „тя извърши това, което можеше“ (Марко 14:8).
Христос познава всяка една от нас - способностите ни, талантите ни, силите ни, семействата ни, грижите и различните ни страдания; познава нашите слабости и сили.
Той чака да направим това, което можем: не повече, не като другите, а само това, което всяка една от нас може. Нека го направим!
Йоан 12:1-8; Марко 14:3-9
Исус е към края на Своя земен живот, върви към Ерусалим, където щеше да бъде арестуван и разпнат за всички нас. По пътя той отсяда в един любим дом - дома на Своите приятели Марта, Мария и брат им Лазар. Те обичаха Исуса, грижеха се за Него, когато ги посещаваше. Обичаха да слушат словата Му. В евангелието от Лука 10:38-41 ни се разказва как Мария стои при нозете на Исус и слуша напълно погълната от думите Му, за което Христос я похвали: „Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.“
Исус ги обичаше, а и те имаха причина да Го обичат. Исус бе възкресил брат им Лазар. В евангелието на Йоан 11:1-44 се разказва как Лазар се разболя и двете сестри изпратиха да известят Исуса. Те очакваха, че Той веднага ще дойде и ще го излекува. Но Исус се забави и Лазар умря.
Как ли са се чувствали Мария и Марта? - Изоставени, забравени от Исус! Затова, когато Той дойде, те Му казаха: „Да беше Ти тук, не щеше да умре брат ни“ (Йоан 11:21, 32). А юдеите питаха: „ ... не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?“ (Йоан 11:37).
Чакането на Бога е едно от най-трудните неща в живота! - Така и ние много пъти нямаме търпение, бързаме, мислим, че Бог се бави, нямаме достатъчно доверие в Бога. Много пъти вярата се изразява в това да продължаваме да вярваме, че Бог контролира нещата.
Те получиха ли отговор на молбата си, че Исус ще изцели Лазар? - Не! Защо? Исус каза: „Тази болест е ... за Божия слава“ (Йоан 11:4). Исус не изцели Лазар, защото им даде нещо много повече - Той възкреси Лазар. Това бе една изключителна опитност с Бога.
Поуката е, че Бог работи по Свой начин и на Свое време: „Божиите пътища не са като нашите пътища!“ И тогава, когато Бог се бави, Той не ни е забравил, тогава Той пак ни обича и се грижи за нас.
Отрицателният отговор е също отговор на нашата молитва. Много пъти Бог не ни дава това, което искаме, за да ни даде нещо по-добро. Бог има благодатни намерения дори и когато изглежда, че се бави.
Смъртта на Лазар послужи за прослава на Бога. „Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли ... и видяха това, което стори Исус, повярваха в Него“ (Йоан 11:45). Чрез чакането Бог не само ни изпитва, но и прославя Себе Си.
Няколко дни преди да бъде разпнат, Исус със Своите ученици отново се оттегли в този приятелски дом, за да си починат от зноя на деня, за да възстановят своите физически сили.
Тринадесет мъже заедно с Лазар са наобиколили трапезата, а Марта както обикновено им прислужва. Мария, без да каже нещо, тихо се приближи при Исус, взе алабастрен съд с миро и Го помаза. След това разпусна косите си и с тях изтри нозете Му, нещо, което не е било прието да правят порядъчните жени.
Коя бе причината? - Това бе израз на любов и признателност. Може би Мария разсъждаваше за това чудно приятелство с Исус и си спомни какво им е донесло то. Исус бе влязъл в нейния живот и направи основна промяна. Направи промени вътре в нея и около нея. По онова време съществуваше огромна пропаст между мъжете и жените. Молитвите на евреите всяка сутрин съдържаха благодарности към Бога, че не ги е направил роби, езичници или ЖЕНИ!
Исус бе различен. Той се интересуваше от цялостното човешко същество. Той не правеше разлика между мъж и жена. Затова ап. Павел написа: „... няма вече юдеин, нито грък, нито роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса“ (Гал. 3:28). Исус въведе ново отношение към жената.
Първият резултат от приятелството между Мария и Исус бе, че тя имаше глад и жажда за Словото Му. Стана ѝ ясна целта на нейното съществуване. Живееше живот на общение с Христа и много неща ѝ станаха ясни. Тя бе развила духовна прозорливост. Може би тя е чувствала, че Исус е дошъл за последен път в дома ѝ. Дошъл е да си вземе сбогом.
Какво представлява мирото? - Благовонна смес от маслинено дърво и благовония. Използвало се е за помазване на косата, на брадата, на главата, краката, понякога и на цялото тяло. То е било израз на уважение към гостите. Евреите помазваха царете си, първосвещениците си, също и своите мъртви. Затова Исус каза: „Тя предвари да помаже тялото Ми за погребение“ (Марко 14:8). Мирото, което Мария изля, бе много скъпо. Струвало е едногодишна заплата. С това помазване, тя изля душата си. Без думи. Може би думите бяха слаби да изразят това, което тя чувстваше. Но Исус знае вътрешността на всеки и я разбра и оцени това, което тя направи. За разлика от другите, които я упрекваха.
Какво направи Мария? Защити ли се? - Не! Тя не каза нищо. Тя остави това на Исус, Който не само я оцени, но и я похвали: „Тя направи добро дело за Мене“, показа че това ще е един вечен паметник за Мария. „Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен“ (Марко 14:9).
Уханието от мирото на Мария проникна в целия свят даже и до днес. Милиони са се насърчавали от нея, защото „тя извърши това, което можеше“ (Марко 14:8).
Христос познава всяка една от нас - способностите ни, талантите ни, силите ни, семействата ни, грижите и различните ни страдания; познава нашите слабости и сили.
Той чака да направим това, което можем: не повече, не като другите, а само това, което всяка една от нас може. Нека го направим!
Няма коментари