Постинг
16.01.2020 04:30 -
Жената в светлината на Библията
ДАВАНЕ НА ГОСПОДА
„Всеки да дава, без да се скъпи, и не от принуждение, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце“ (2 Кор. 9:7).
Това е нещо, на което ни учи тази бедна вдовица, която пусна две лепти в храма.
Какво казва Библията за даването? - В Стария завет законът повеляваше да се дават 10%: „Всеки десетък от земята, било от посевите на земята или от плода на дърветата, е Господен. И всекид есетък от едър и дребен добитък - да бъде свят Господу“ (Левит 27:30-32).
Това е Божия наредба, заповед, задължителна за всички без изключение. И за бедни, и за богати. Когато не се спазва, следва наказание. Бог казва: „Ще краде ли човек Бога? Вие обаче ме крадете в десетъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие Ме крадете“ (Малхия 3:8, 9).
Бог приканва людете си да се върнат при Него и им обещава изобилни благословения. „Донесете всички десетъци във влагалището ... казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, та да излея благословение върху вас, тъй щото да не стигне място за него“ (Малахия 3:10).
В Новия завет няма точно цифра. Вместо закона ние имаме любовта. Тя не може да се управлява от закон! Тя трябва да се изразява доброволно.
Това значи ли, че десятъкът отпада? - Напротив, сега вече от любов би трябвало да даваме много повече. Ап. Павел казва на коринтяните: „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение, защото Бог обича онези, които дават на драго сърце“ (2 Кор. 9:7).
Угодно ли е на Бога да даваме? - Словото ни казва: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“ (Деян. 20:35). А също така: „Не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с други благата си“ (Евр. 13:16).
Защо? - Това е израз на любов към Бога и към човеците: „понеже сте направили това на един от тия най-скромните братя, на Мене сте го направили“ (Мат. 25:40).
Как да даваме?
1. Псалмопевецът казва: „Доброволно ще Ти принеса жертва“ (Пс. 54:6). Ап. Павел пише: „Ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество“ (1 Кор. 9:17).
2. Тайно, без да се хвали! „Нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти; за да става твоята милостиня в тайно“ (Матей 6:3, 4).
3. Според състоянието ни. „Дадоха доброволно, според силата си, и даже и над възможностите си“ (2 кор. 8:3).
4. Щедро. „Който щедро сее, щедро и ще пожъне“ (2 Кор. 9:6). Това, което даваме не е наше. Ние вземаме от Божието и даваме на Бога. „Всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе“ (1 Лет. 29:14). Да даваме с радост!
5. Когато човек дава, всъщност получава, обогатява се духовно и материално и „всеки, който е оставил къщи, братя и ниви заради мене, ще получи стократно и ще наследи вечен живот“ (Мат. 19:29). „Почитай Господа от имота си и от първаците на всичкия си доход, така ще изпълня житниците ти с изобилие“ (Пр. 3:9, 10). Даването е семе, от което никнат благословения тук, на земята, и за вечността.
Как може всяка една от нас да даде на Бога? - Първо и най-важно - СЕБЕ СИ! Така направиха църквите в Македония, като „първо предадоха себе си на Господа“ (2 Кор. 8:5). По примера на Христа, Който „богат, като беше, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“ (2 Кор. 8:9).
Даване молитви: на благодарност, на хваление, застъпнически молитви, не само за близките си, но и за църквата ни, за народа ни, за Божието дело.
Даване време за нуждаещите се.
Даване внимание, любов, насърчение.
Даване гостоприемство - домовете ни да служат на Бога.
Бедната вдовица е пример за:
а) щедрост и Христос каза: „Тя пусна повече от всичките ... от немотията си пусна всичко, що имаше - целия си имот“ (Марко 12:43, 44);
б) готовност за практикуване на вяра;
в) всяка една от нас има какво да даде.
Няма толкова бедна жена, която да няма нищо, което може да даде на околните и на Бога. Нека огледаме себе си и видим какво още можем да дадем на Бога.
„Всеки да дава, без да се скъпи, и не от принуждение, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце“ (2 Кор. 9:7).
Това е нещо, на което ни учи тази бедна вдовица, която пусна две лепти в храма.
Какво казва Библията за даването? - В Стария завет законът повеляваше да се дават 10%: „Всеки десетък от земята, било от посевите на земята или от плода на дърветата, е Господен. И всекид есетък от едър и дребен добитък - да бъде свят Господу“ (Левит 27:30-32).
Това е Божия наредба, заповед, задължителна за всички без изключение. И за бедни, и за богати. Когато не се спазва, следва наказание. Бог казва: „Ще краде ли човек Бога? Вие обаче ме крадете в десетъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие Ме крадете“ (Малхия 3:8, 9).
Бог приканва людете си да се върнат при Него и им обещава изобилни благословения. „Донесете всички десетъци във влагалището ... казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, та да излея благословение върху вас, тъй щото да не стигне място за него“ (Малахия 3:10).
В Новия завет няма точно цифра. Вместо закона ние имаме любовта. Тя не може да се управлява от закон! Тя трябва да се изразява доброволно.
Това значи ли, че десятъкът отпада? - Напротив, сега вече от любов би трябвало да даваме много повече. Ап. Павел казва на коринтяните: „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение, защото Бог обича онези, които дават на драго сърце“ (2 Кор. 9:7).
Угодно ли е на Бога да даваме? - Словото ни казва: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“ (Деян. 20:35). А също така: „Не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с други благата си“ (Евр. 13:16).
Защо? - Това е израз на любов към Бога и към човеците: „понеже сте направили това на един от тия най-скромните братя, на Мене сте го направили“ (Мат. 25:40).
Как да даваме?
1. Псалмопевецът казва: „Доброволно ще Ти принеса жертва“ (Пс. 54:6). Ап. Павел пише: „Ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество“ (1 Кор. 9:17).
2. Тайно, без да се хвали! „Нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти; за да става твоята милостиня в тайно“ (Матей 6:3, 4).
3. Според състоянието ни. „Дадоха доброволно, според силата си, и даже и над възможностите си“ (2 кор. 8:3).
4. Щедро. „Който щедро сее, щедро и ще пожъне“ (2 Кор. 9:6). Това, което даваме не е наше. Ние вземаме от Божието и даваме на Бога. „Всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе“ (1 Лет. 29:14). Да даваме с радост!
5. Когато човек дава, всъщност получава, обогатява се духовно и материално и „всеки, който е оставил къщи, братя и ниви заради мене, ще получи стократно и ще наследи вечен живот“ (Мат. 19:29). „Почитай Господа от имота си и от първаците на всичкия си доход, така ще изпълня житниците ти с изобилие“ (Пр. 3:9, 10). Даването е семе, от което никнат благословения тук, на земята, и за вечността.
Как може всяка една от нас да даде на Бога? - Първо и най-важно - СЕБЕ СИ! Така направиха църквите в Македония, като „първо предадоха себе си на Господа“ (2 Кор. 8:5). По примера на Христа, Който „богат, като беше, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“ (2 Кор. 8:9).
Даване молитви: на благодарност, на хваление, застъпнически молитви, не само за близките си, но и за църквата ни, за народа ни, за Божието дело.
Даване време за нуждаещите се.
Даване внимание, любов, насърчение.
Даване гостоприемство - домовете ни да служат на Бога.
Бедната вдовица е пример за:
а) щедрост и Христос каза: „Тя пусна повече от всичките ... от немотията си пусна всичко, що имаше - целия си имот“ (Марко 12:43, 44);
б) готовност за практикуване на вяра;
в) всяка една от нас има какво да даде.
Няма толкова бедна жена, която да няма нищо, което може да даде на околните и на Бога. Нека огледаме себе си и видим какво още можем да дадем на Бога.
Няма коментари
