Прочит: Лука 15:11-24



„А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.“ (Лука 15:20)


  С жена ми отидохме на летището, за да посрещнем дъщеря ни, която се прибираше от гостуване при нейната баба. Чакахме в залата за пристигащи пътници. Беше пълно с хора, които с радост очакваха своите близки и нетърпеливо се оглеждаха, за да ги зърнат. Страхотно е да гледаш как някой вижда своя близък, когото е очаквал дълго време и се затичва към него, за да го прегърне. Докато ние с жена ми се взирахме в далечината, за да видим дъщеря си, аз се замислих за Божията любов към хората.


  Зная, че Бог ни очаква със същото нетърпение. Той иска да види как отиваме при Него, да ни приеме и да прегърне всеки от нас. Никой не ни е обичал и няма да ни обича по-силно от Исуса, Който даде живота Си за нас. Аз намирам надежда в това, че дори когато грехът или изкушенията ни насочват в грешна посока и ни отделят от нашия Отец, както се случи с блудния син, връщайки се при Него, получаваме прошка и същата силна бащинска любов.


  Молитва: Боже, благодарим Ти за роднините и приятелите, които ни обичат. Благодарим ТИ за Твоята любов и присъствие в земния ни живот и за обещанието да ни приемеш във вечността, където да бъдем завинаги с Теб. Амин.


  Мисъл за деня: Бог винаги е готов да ни приеме с любов. Джоуи Йоу (Сев. Каролина)



  Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ДАЛЕЧ ОТ СВОИТЕ БЛИЗКИ.