Прочит: 2 Царе 12:15-23


„Господ, Той е, Който ходи пред теб, Той ще бъде с теб; няма да се оттегли, нито ще те изостави ...“ (Втор. 31:8)


  Когато съпругът ми се разболя тежко, аз се молех и постех Бог да го изцели, но той почина. В онзи момент не можех да разбера защо молбата ми не е чута. Но докато скърбях за съпруга си, една приятелка ми разказа историята на Давид, описана в днешния прочит.  Почувствах се насърчена от думите на Давид, който беше изгубил детето си: „Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мен.“


  Бог отговаря на молитвите, но не винаги по начина, по който си представяме. В разказа от 2 Царе детето се разболя. Покрусеният цар започна да се моли и да пости за неговия живот въпреки ясното предупреждение от Бога, че трябва да понесе това наказание. Давид допускаше, че може да промени нещо, но това не се случи. Бог не изцери неговото дете, както не изцери моя съпруг, но както беше до Давид, така беше до мен през цялото време.


  Загубата на близък човек е болезнена, но ни учи да продължаваме напред. Можем да се насърчим от думите на ап. Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ (2 Kор. 12:9). Ако всеки ден се оставяме на Божията грижа и Той лекува нашите души, животът ще продължи и ще бъдем опазени.


  Молитва: Господи, утешавай ни, когато скърбим и ни помагай да продължим напред, като знаем, че винаги си с нас, амин.


  Мисъл за деня: Животът продължава и Бог е винаги с нас. Рода Манзо (Нигерия)


  Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ИЗГУБИЛ БРАЧНИЯ СИ ПАРТНЬОР.