Прочит: Битие 9:8-17

„Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас и всичко живо от всяка твар ...“ (Битие 9:14-15)  
    Като дете на земеделци, отраснах при сухия климат в Западен Тексас, където рядко се появяваше дъга. Когато видехме дъга, се радвахме много на нейната красота, защото знаехме, че дългоочакван дъжд е зарадвал някого. В периоди на суша този знак на завета, който Бог сключи с хората, укрепваше нашата вяра, носеше ни радост и ни насърчаваше за предстоящата сеитба.


  Понякога преживяваме духовна суша. Бракът ни не върви, нещо в работата ни не е наред или пък детето ни има проблем. Чувстваме се изоставени, самотни, без надежда. „Изостави ли ме Бог?“ - се питаме. Не виждаме дъга на хоризонта.

  Но ако имаме пълно доверие на библейските обещания, ще знаем, че Бог няма да ни изостави в пустинята. Думите на Исус доказват това: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века“ (Матей 28:20). С вяра в тези думи можем да видим дъгата дори по време на суша.


Молитва: О, Боже, във време на изпитание Ти си нашата утеха, нашето прибежище. Помагай ни да вярваме, че ще спазиш завета, който си сключил с хората преди толкова време, амин.

  Мисъл за деня: Дори в пустинята не сме сами. Пат Мехафи (Тексас)

  Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ СЪС ЗЕМЕДЕЛИЕ.