УСТРОЙСТВОТО НА РЕПТИЛОИДНИЯ МОЗЪК ключ за разбиране механизма на Манипулацията "За да познаете илюминатите, м-р Дейвид, Вие трябва да изучите рептилите." Кредо Мутва (зулуски шаман) Новият световен ред е израз на един съвършен модел на Глобален контрол, който се осъществява посредством различни инструменти и техники за Тотално въздействие върху мислите и чувствата на всеки отделен човешки индивид, на различните расови, религиозни, ет- нически и пр. групи от хора и на човечеството като цяло, с цел всеки един и всички заедно да преживяват своя живот и да възприемат света по начин, който се изисква от Контрольорите. Това предполага, че една от първите и много важни стъпки в изследването на Системата (Матрицата) е осмислянето на по-значимите етапи и структури от развитието и функционирането на нашия мозък. Нещо повече, според Дейвид Айк особено важно е "да се знаят основните моменти, свързани с мозъка на рептилоидите (от "рептили" - клас влечуги), защото те ни разкриват откъде произлиза характерът и поведението на Илюминатите, както и това - как и защо хората биват манипулирани мисловно и емоционално." Колкото абсурдно и налудничаво да звучат тези думи на Дейвид Айк (особено в контекст на цита- та от зулуския шаман), все пак нека погледнем с необходимата сериозност и внимание онова, което ни казва той, защото, както ще видим, телевизията и всички останали познати ни от всекидневието визуално-мисловни форми на въздействие практически повтарят същите принципи, върху които са построени собствените механизми на функциониране, а оттам и механизмите на манипулациите, насочени към рептилоидния център в човешкия мозък. За какво по-конкретно става дума? Във вътрешността на нашия мозък, дълбоко под неокортекса, се намира онова, което наричаме "рептилоиден мозък". Това е най-старият и примитивен дял от мозъка на всички бозайници, в това число и на човека. Рептилоидният мозък е съставен, подобно на неокортекса, от две полукълба, които биха могли да се свързват функционално с лявото и дясното полукълбо на самия неокортекс. Той се състои от горната част на гръбначния мозък, от основни ганглии - (diencephalon), и от части на средния мозък. Всичко това, взето като цяло, може да се оприличи на една своеобразна главина в горната част на гръбначния мозък, която е разположена в средата на човешката глава. Неговата дейност, според Манфред Дейвидмен, най-общо се изразява в следното: "Рептилоидният мозък контролира телесните функции, необходими за осъществяване на дишането, както и телесната температура. Рептилоидите (влечугите) като студенокръвни имат свойството да събират топлина от слънцето. Поради което, когато е тъмно, телесната им дейност се свежда до минимум, а това говори, че техният биологически часовник, контролиращ активността им, е разпо- ложен в окото. На този стадий на развитие поведението е свързано с оцеляването на вида, като сексуалното поведение е инстинктивно и реакциите - автоматични. Терито- рията при рептилоидите се завладява със сила и също така със сила се отбранява впоследствие. Силата - това е основното, което мотивира техните действия." В етологията се посочва едно от основните отличителни качества на рептилоидите - техният изключителен стремеж за установяване и защита на територията. Това, от една страна, може да се обясни чрез специфичните форми на функциониране на техния мозък, и от друга, като резултат от изключително силната им "воля за власт" особено характерна за гущерите по време на ритуалното поведение (през любовния период). Последното особено отчетливо се изявява в състезанието между самците като ожесточена битка за надмощие, при която за своята категорична изява и утвърждаване пред останалите използват силни и стремителни удари с глава. Наред с това и според нас не би трябвало да пропуснем този факт, в момент на подобна изява тяхната красива окраска става по-ярка и впечатляваща, по-внушителна. В хода на състезанието агресията им се развихря и ритуалът се превръща в сериозен двубой, който, в крайна сметка, има съдбовно значе- ние за участниците в него, защото в случай на победа те се превръщат в тиранични диктатори за победения, при това стигайки до крайности. А загубят ли?... Те изгубват своята окраска, изпадат в депресия и умират в рамките на една-две седмици, нещо, което според Дейвид Айк отговаря на "класическото поведение на Илюминатите. Борят се помежду си и с човечеството до смърт, за да наложат своята воля и надмощие. Победителят взема всичко!..." Но да затворим тази скоба и да се върнем отново към въпроса за еволюцията на мозъка, като отбележим един съществен факт. Всички анализи показват, че на различните етапи рептилоидният мозък се проявява като неизменяем както по структура, така и като функциониране. Ето защо, когато говорим за него, бихме могли да го представим като основа и сърцевина на нервната система, започ- вайки от "първообраза на бозайниците", изчезнал през Триаската ера, но при все това осигурил връзката между динозаврите и бозайниците, и стигнем до "Homo sapiens". Което обяснява защо всички днешни бозайници, включително и човекът, притежават този "рептилоиден" комплекс, а по думите на Дейвид Айк това е станало на основата на "...преплитане при съединяването на "рептилоидната" ДНК с ДНК на бозайниците, което е довело до създаването на Илюминатската рептилоидна кръвна линия, а наред с това е дало възможност за най-чистата форма от това преплитане да застане между човешката и "рептилоидната" форма". Следващият етап от развитието на мозъка, след този на рептилоидите, е свързан с появата на мозъка на бозайниците. Според Манфред Дейвидмен: "Той (мозъкът на бозайниците) е еволюирал и притежава нови органи, сред които: — за автоматичен контрол на телесните функции като храносмилането, баланса на течностите, телесната температура, кръвното налягане и др. (автономна нервна система, хипоталамус); — за натрупването на нови опитности е формиран своеобразен склад за памет (хипо- кампус); — за разпознаване на опасностите; — за сравняване на минал опит; — за някои съзнателни чувства (амигдала)... ...Милиони нервни пътечки свързват хипокампу- са и "амигдала" със структурите на рептилоидния мозък и на мозъка като цяло, поради което поведението е значително по-малко контролирано от инстинктите. Изглежда, че чувствата като привързаност, гняв, страх и др. са асоциирани с поведението на модела - отговор за грижа, битка, бягство..." Тук ние бихме представили, отново примери от етологията, обясняващи функционирането на мозъка на бозайниците, но това ще отклони вниманието ни от нашата тема за рептилоидния дял от мозъка както на бозайниците, така и на човека, което е нашата цел. Ето защо ще насочим вниманието си веднага към следващия етап -формирането на човешкия мозък, като отбележим, че на този етап от еволюцията към мозъка на бозайниците се натрупва масивно количество "сиво вещество" (неокортекса), с което поне външно бихме регистрирали еволюиралия човешки мозък. Сивото вещество в него в сравнение с предходния етап от развитието на мозъка съставлява 85% от общата маса. То е структурирано в две полукълба, свързани помежду си с нервни влакна, които осигуряват комуникацията между тях. Наред с това, както вече отбелязахме, дълбоко в основата му стои рептилоидният мозък, който също е във връзката с двете полукълба и по специфичен начин участва в осъществяването на връзката помежду им. Ето защо, според някои изследователи, има поне пет типа човешко поведение, които водят своя произход от рептилоидния мозък, сред които е "изопрактичното", "предпазното", "възстановителното", "тропистичното" и "измамното" поведение. Без да се впускаме в излишно теоретизиране, за да представим специална дефиниция за всеки един от тях, бихме могли да кажем, че в човешкото поведение тези типове дейност намират израз в завладяващо-принудително поведение; ежедневни ритуали и суеверни действия; робски конформизъм и преклонение към традиционното; церемониално служене и послушание, както и в легалните религиозни култове, и пр. "Ако се опитаме да характеризираме по някакъв начин поведението на Илюминатите - казва Дейвид Айк, - то това би било друг вид изреждане, подобно на горепосочените отли- чителни черти на рептилоидния мозък. Те са израз преди всичко на "завладяващо- принудителното" поведение, определящо приоритетността на техния План на всяка цена, чрез привързване към ритуали, церемонии, символи. Мания!... Фикс идея за вели- чие!... И да, да! Всички възможни начини за измама.... ...Филмите и телевизията, видео игрите и т.н., всички те, определено, са подобни на съня. Не само в битийността си като символична реалност, но също и поради това, че хората, когато гледат филми, имат същата дължина на мозъчната вълна, излъчват същата тази вибрация, каквато е в процеса на сънуване... Откъде произлиза сънуването във вашите глави!?... Езикът на рептилоидния мозък, това е визуалното представяне. Всички комуникации, действащи при рептилоидите, са изградени така - чрез визуално символично представяне и всяко от тези представяния има специфично значение... ...За разлика от еволюиралите след тях бозайници рептилоидите не сънуват. Защо?... (Как тогава се стига до проявите на сънуването?) ...рептилоидният мозък все още продължава да оказва въздействие върху бозайници... и предизвиква това състояние, което ние наричаме сънуване..., но при рептилоидите... няма състояние на сън, защото то- ва състояние при тях е състояние на будност, докато при нас то е подтиснато през нашите будни часове... рептилоидният мозък би могъл да функционира по време на сън и сънуване, (само) когато лявото полукълбо (на нашия мозък) е на свой ред подтиснато." Историята свидетелства, че хората са изобретили първоначално ритуалите и церемониите, и едва тогава театъра, но от казаното дотук бихме отчели, че тази последователност има и органично обяснение. Театърът с неговата известна теорема за "прекъсване на съмнението", което е всъщност друг начин на изказа: "Остави левия мозък да спи!", е ново изобретение на рептилоидното ментално състояние - "Това-тук-вън!" Днес, разбира се, имаме нови, още по-добри образци за изграждане на паралелен модел на рептилоидната обстановка, каквито се явяват киното и телевизията, а практиката показва, че при някои индивиди те ангажират 16-18 часа от деня, което вие добавяте във времето на състояние сън (на сънуване). Ритуали, церемонии, театър, кино, телевизия, видео-, компютърни игри... всичко това е било създадено от нуждата за териториална собственост, за принуда, както и от волята за власт, вградени в рептилоидния мозък. Благодарение на подобни разсъждения и изводи Дейвид Айк казва: "Всички твърдения, че рептилоидната част на човешкия мозък е т.нар. "бойно поле", на основата на което се извършва контрол върху нашата реалност на тази планета, са били потвърдени. Тази "териториалност" и "воля за власт" се проявя- ват чрез множество и различни начини в човешкото поведение." Тъкмо това, според Дейвид Айк, е целта на Илюминатите: "...да намерят начин как да разделят работата на двете полукълба, така че да могат да подават информация на десния мозък, посаждайки образи в състояние на сън, подсъзнателно, чрез символика, сублимирало въображение, докато в същото време ля вото полукълбо, като място за осъзнаване на реалността, изпълнява ролята на затворник. Ето защо в образователната система и науката толкова много са се устремили да говорят и подават информация на лявото полукълбо, като правят опит да проникнат в мозъка чрез дясното полукълбо, подавайки му неосъзнати образи, които впоследствие чрез лявото полукълбо се осъзнават. И така, стремежът е светът на човека да се изгражда по тази схема - манипулативно. Докато в същото време човекът мисли, че този възприет от него свят е негов собствен свят, че той е действителната реалност, а всичко това е било внимателно манипулирано и вградено като система... Илюминатите са разбрали, че могат да проникнат в мозъка през дясното полукълбо, чрез въображението и тогава да заповядат на лявото полукълбо да декодира информацията в съзнателна за човека форма, като например: "Аз искам да купя тази кола." "Мисля, че се нуждаем от даването на повече власт в ръцете на полицията, за да се спрат престъпленията." "Нуждая се от точно тази Виагра, за да бъда истински мъж." Днес телевизионни програми се насочват към света на фантазията посредством анимация, която има широко приложение в рекламата и във видеоклиповете, които пък, от своя страна, са предназначени за подсилване на въздействията върху фантазията, съчетано с музиката. Ето защо по думите на Дейвид Айк: "...Киното и телевизията, като индустрия, не само че се контролират от Илюминатско рептилоидната кръвна линия, но и са изцяло създадени от тях. Илюмина- тите контролират чрез отличителните черти на рептилоидния мозък и търсят форми за управление и контрол на човечеството чрез манипулацията и стимулирането на рептилоидна-та част в мозъка..." Предпоставка за това е, че лявото полукълбо обикновено контролира движенията и усещанията в дясната част на мозъка, докато дясното полукълбо контролира лявата част на мозъка. Начинът, по който двете полукълба са разделени и осъществяват сътрудничество помежду си, е изключителен. Повечето хора - около 80% - са десноръки, имат способността да организират речта, да говорят и обясняват посредством функционирането на лявото полукълбо. Докато дясното полукълбо, на свой ред, може да разбира писмения и говорим език. Наред с това пространствените възприятия също зависят от дясното полукълбо, въпреки че в тях участва и част от лявото полукълбо. Докато лявото полукълбо обслужва комуникациите, като използва думите, наименованията и понятията и е предразположено към развити вербални функции, опиращо се на логика и систематичност, дясното полукълбо обслужва комуникациите чрез образи (картини), т.е. има прос- транствени способности да възприема ситуацията в тримерно изображение. То притежава интуиция и въображение, които от своя страна са свързани с емоциите и чувствата. Двете полукълба са взаимно свързани и комуникират помежду си, но трябва да се има предвид, че човешкият мозък като цяло се възползва от това тяхно сътрудничество само при положение, че самите полукълба са действително във взаимна връзка помежду си. Точно в този пункт се крие и същността на опитите за манипулирането на човешкия мозък. "Илюминатите - пише Дейвид Айк - от десетки години търсят начин да контролират работата на двете полукълба, т.е. как всяко от тях комуникира с другото. И така, те открили, че може тайно да подават информация на дясното полукълбо чрез символи и подсъзнателно, докато в същото време човек осъзнава само онова, което му се дава чрез лявото полукълбо, в случая би могло да бъде например - физическата страна на света. Дясното полукълбо, което е свързано с примитивната и древна като възраст част на мозъка, комуникира чрез образи, имащи своето подсъзнателно значение... Мисленето чрез образи протича бързо. (Само помислете колко време ни е нужно, за да опишем дадена картина или сцена чрез думи и сравнете скоростта, с която ги възприемаме.) Тогава... обра- зите биха могли да бъдат описани или превърнати в разказна, т.е. описателна форма чрез лявото полукълбо. Подаваме на дясното полукълбо информация в образи и символи - например някакви картини на ужаса, заснети от различни огнища на военно напрежение или тероризъм, като използваме медията, за да съобщим на лявото полукълбо, как да интерпретира тези образи. По този начин картините се трансформират в описателна форма. По този начин медията започва да играе ролята на колективен "ляв мозък", интерпретиращ десния мозък, който е възприел вече образите за т.нар. масова консумация. Това особено е ефективно, когато това стане с коментар от страна на говорителя. Мотивът тук е много ясен - защото иначе масите не биха извършили самостоятелно това интерпретиране - този превод на подадения материал. Ето защо в медиите работят журналисти, в които доминира лявото полукълбо, тоест левият мозък. Това е всъщност тяхната функция - да предават информацията с интерпретация, въпреки че повечето от тях не знаят или не си дават сметка, че точно по този начин те са използвани като интерпретатори на дясното полукълбо пред лявото полукълбо. Това обаче има своето обяснение - защото те (журналистите) са се превърнали в роби на самите себе си, на своето едностранно развитие като същества само с едно действуващо активно полукълбо. Тази манипулация на интерпретацията на информацията пред лявото полукълбо се случва всекидневно чрез вестниците, списанията и някои книги, но най-вече се отнася за тези, които непрекъснато гледат телевизия и слушат радио. И разбирането и осъзнаването на всичко това е толкова важно. А още по-важно е да се научим да филтрираме тази информация и да позволяваме на лявото полукълбо да извършва своя собствен анализ самостоятелно, върху собствена интерпретация на информацията, идваща от дясното полукълбо..." От всичко изложено дотук може да направим извода, че рептилоидният дял на мозъка е много мощен източник за човешкото поведение, защото е скрит за съзнанието. В този смисъл той би могъл да бъде наречен лъжовен и измамен, но ние го познаваме по емоционалното поведение и по интуитивното държане, наподобяващо на извиваща се змия в тъмнината. Това е несъзнателното. Една заирска поговорка казва: "Ако убиете змия, вие все още ще сте уплашен от действието си." Тя едновременно ни описва емоционалното състояние, в което изпада човек, но в същото време дава възможности и да го осмислим. Тук на помощ идва езикът, който е едновременно говорим и писмен, словесен и образен. Речта и езикът, както и асоциираните картини, образи и запаметявания, всичко това се разполага в мозъка. Познаването на значението и на смисъла, всичко това е високо равнище на мисловна операция, която включва едновременно семантика и визуално осмисляне, докато поведението включва интегриране на дейностите на различните части на мозъка. С други думи казано, човешкият мозък включва осмисляне и запаметяване на образи и техните компоненти, т.е. наред с развитието на езика и съответното рационално осмисляне, свързано с паметта и запаметяването, върви и развитието на широк спектър от осъзнати емоции и чувства, на грижа и привързаност, на способности за обективно и логическо мислене и преценка. Не е ли този пътят към освобождението от Манипулацията?

Автор: Георги Георгиев