Съвременните процеси на глобализация и особено на тези, които тръгнаха непосредствено след падането на Берлинската стена, се посрещнаха от мнозинството европейци (главно източноевропей- ци) и от населението на цялата планета с ентусиазъм и с характерната за подобно емоционално състояние безкритичност. Шлагерът "Обединена Европа", а за някои страни като нашата - "За присъединяване към обедине- на Европа", с годините звучи някак странно на фона на случващите се събития и най-вече на фона на "хора" от Брюксел. От една страна, регионалните конфликти, на които сме свидетели в края на 20-ти век, се оценяват главно като анахронизъм, като прояви на вътрешно противопоставяне на етноси и верски групи и тъй като те служат като оправдания за някои дисхармонични моменти от протичането на процесите на глобализацията, те бяха категорично отричани. Това от своя страна способства умиротворителните действия и инициативи да се посрещат от общественото мнение с аплодисменти, особено когато те се провеждаха под егидата на ООН. Наред с това, в тях и зад тях се вижда проява на външно вмешателство, при все явното, а в някои случаи и драстичното, участие на дипломатически пра- теници, миротворчески мисии и военни сили. Нещо повече, дори и да се отчиташе последното, от гледна точка на светлите цели на мира, те получаваха оправдателни оценки. По този начин винаги оставаше настрана въпросът за външно вмешателство при установяването на мира. А що се отнася до допускането на външно вмешателство за разпалването на конфликта, въобще не можеше и да ста- не дума. Вярно, в публичното пространство могат да се отбележат и някои частични прояви на подобно мнение, но те или бяха предизвикани от политически подбуди на някои опозиционни партийни лидери и централи и се самоопровергаваха сами, или срещаха буквално монолитната ин- формационна стена на общоприетата официална версия, че губеха своята сила още с появата си. Да не говорим, че никой или само единици бяха тези, които повдигаха въпроса за цивилизационното насилие, което при всички случаи е налице, дори и да няма манипулации и външни прояви на насилие, защото инструментариумът на установяването на мира съвсем не беше в хармония с народо- психологическите характеристики на разбунените райони. От друга страна, след като вече сме поставили по-горния въпрос за цивилизационното насилие, в каква светлина бихме разгледали и оценили дипломатическите и бюрократични бариери, които се поставяха пред интегратив-ните процеси за някои държави, което е важен елемент от действителното развитие на процеса на глобализиране на човешкото обществото. Нима и тук не бихме забелязали външно вмешателство и то под формата на финото цивилизационно насилие. Вярно, има много положителни страни на глобализацията и все по-цялостното обединение на Европа, но кое пречи оценките и анализите да имат по-широкоспектърен характер и да не се отбележат ако не всички, то поне по-важните съпътстващи процеси, сред които и такива, които съвсем не са лицеприятни. Например, защо пък и да не допуснем, че зад идеите за някаква вече публично анонсирана "федерация на Балканите" или пък разглеждането на различни въпроси по европакети - "пакетирайки" (разбирай: квалифицирайки) различни държави, се крие и на цивилизационно, и на политическо рав- нище нарушаване на самостойността, на самостоятелността, а защо не и на суверенитета на отделните страни? И така, обединяване, но под чий флаг е това обединяване? Защото обединяването или съединението прави силата и поради това съвсем не е за подценяване питането: "Съединението под флага на кого всъщност ще е тази сила?" Ta нали такова обединяване може да служи и на силите на тъмнината? Особено като се има предвид, че на прехода между второто и третото хилядолетие все по-често се говори за онази очаквана фигура, позната от пророците под името Антихрист. Обединяването и глобализацията според редица изследователи, които представихме дотук, целят създаването на една структура, наречена Нов световен ред, т.е. нещо, което е изписано върху еднодоларовата банкнота - Novus Ordo Seclorum. Ho върху една друга банкнота - тази от десет долара, е изписано: "В Бога ние вярваме"!? Какво означават тези две банкнотни послания, които звучат и като декларации? И възможно ли е да се обричаме във вяра чрез банкнотите? Не е ли точно това доказателство, че Новият световен ред е свързан с Антихриста, който под името Христос ще се опита да подлъже хората да се свържат с него и те действително ще го приемат като Бог! Но кой Бог е той? Богът на Стария завет или може би това да е Христос? А не е ли богът, който масоните всъщност приемат и очакват и който според всички свидетелства няма нищо общо с Христос! Ако съдим по символите и ритуалите, с които свързваме обединението и глобализа-цията на Европа и света днес, то това явно става под един флаг, който няма нищо общо с Христос. Затова и на християнската религия й е отредено скромно място в универсалната обединителна религия редом с Ню Ейдж религията, с езическите религии, с бахайската, мормонската и с всички други нови култове. Според една справка, дадена от някои изследователи на Новия световен ред, неговото установяване се извършва точка по точка по един дългосрочен план. На първо място в плана стои въпросът за изграждането и налагането на Новия световен ред. Вече е налице Организация на обединените нации, създадена е и действа Световната банка и Международният валутен фонд, НАТО от своя страна пое ролята на основен изпълнител на решенията на ООН и по този начин може да се идентифицира със Световна армия, има и достатъчно много разпространени идеи за Обединена религия. Идва ред на по-фините моменти от реализацията на Плана, като приложението на микрочипа, за който мнозина хора смятат, че това е просто една шега или измишльотина на любителите на Конспирацията и на др. подобни. Да, но вероятно близко е времето, когато ще има основание да се изясни доколко подобни "шеги" всъщност са абсолютна реалност, граничеща с абсурд, поставени на фона на приказките за демокрация, либерализъм, свободна пазарна икономика и пр., и пр. Нали хората не биха искали диктаторът, който предстои да дойде на власт, да се появи с външните белези на диктатор? Ето защо най-вероятно той ще се представи с меден глас и изискани обноски, с голяма кошница от обещания - кошницата, грижливо облепвана през последните стотина години с красиви демократични етикети, и никой и не би повярвал, че в нея се намира едно чудовище. Така че кошницата се отваря и от нея излиза обещаващият просперитет и светло бъдеще, които според пророците ще бъдат много кратки, след което, щом вече хората са се подлъга-ли и поставили върху себе си знака на звяра, тогава изведнъж завесата пада и става виден истинският лик на чудовището. Тогава им показва чий знак са приели... Това, според повечето хора, сигурно е една версия, която ни отвлича от действителните политически и обществени реалности, но това е и нещо, което изследователите на новия ред свързват с казаното от пророците. Нима не се съзира, че днес една обединителна ценност, като тази на Христос, в условията на Новия световен ред е сполучливо размита и разтворена в другите религиозни ценности под флага на някаква толерантност. Христос и неговото отбягване от страна на служителите на Новия световен ред не е ли най-яркото доказателство, че този Ред всъщност е чисто безредие и че той не служи на Христос, а на Антихриста. Какво би ни подсказало, ако не да ни е доказало, смисъла на гореказаното? Най-показателен е списъкът на събитията в т.нар. история на Новия световен ред. Събитията са очевидни, но те се тълкуват двустранно. Така например се говори за създаването на Федералния резерв без обаче да се съобщава, че той е всъщност частна собственост, нещо, което впрочем не знае над 50% от американското население. Наред с това ролята на парите също се тълкува главно в позитивен план, докато богатите фамилии, които са в основата на управлението и "дърпането на конците", всъщност са станали богати посредством редица не съвсем чисти, да не кажем антиобществени действия, за сметка на мнозинството. Ролята на Манипулацията при подобно тълкуване от една страна изглежда като управление в името на благото на народа, но от другата страна се вижда как пазарът и рекламата се държат от богатите фамилии, имащи съвсем не хуманни цели, въпреки огромната благотворителност на техните фондации. Благотворителност, която в повечето случаи е мотивирана, за да не се плащат данъци и поради което не може да бъде благо дело. Делото е благо само когато се прави от сърце, без да се търси полза в замяна. Различни са философиите и светогледите, през които се пречупват събитията, свързани с Новия световен ред. Но като че ли във всички тях се повтаря едно и също, особено когато се сравняват двата типа поведение в контекста на Новия световен ред - този на апологети като Кисинджър и Буш, и другия - на такива хора като Дейвид Айк, Текс Марс, Фриц Шпрингмайер и др. Защото огром- на смелост се иска, за да се опълчиш срещу имащите власт, пари и силата, дадена им, според самите тях, от противодействащия Извънземен разум. Да, според критиците на Новия световен ред главните действащи лица, работещи за налагането му, "едва ли са обикновени хора"! Фактите все повече говорят за оказваната им помощ отстрана на т.нар. "градинари". Разбира се, не на всички, а само на част от тях. Федералния резерв, ООН, Международният валутен фонд, Трилатералната комисия, Съвета за чуждестранни връзки - всичко това, според автора на поместената в настоящия сборник "Хронологична справка", са особено важни позиции в работата по осъществяването на тоталния контрол върху планетата. През 1990 г. Джордж Буш обявява, макар и преждевременно, Новия световен ред. Десет години по-късно управляващият елит очаква нещо да се случи на връх Нова година, като очевидно това според тях би било част от сбъдването на събитията по веригата. Но в Гиза, по време на посрещането на Милениума нищо не се случи. Събитието вероятно продължава да се подготвя. Очаква се някой, някаква личност, която трябва да покаже, че все пак посоката е вярна. Обещанията за просперитет и благоденствие, при положение, че обедняването на населението се изостря и става масово явление, наистина блазнят хората на планетата. С подобна силна карта може да се разиграе и едно посрещане на самия Антихрист - като бъдещ обединител и като фигура, която ще сложи край на проблемите. Но за да бъде пълен ефектът, се използва метода на контраста: фигурата на обединителя ще се появи, когато на населението му е дошло до гуша от проблеми, войни, конфликти, бедност... при това с обещания за просперитет. Не на последно място трябва да се вземе предвид, че наред с всичко са предприети мерки за провеждане на радикална политика за опазване на околната среда и милиони долари ще се насочат към така наречените екологични движения, които обаче служат на Новия световен ред. А сега накъде? Май все още сме озадачени от всичко, все още, колкото и да сме информирани и мислещи, не можем дори да повярваме, че това е истина, какво остава да сме готови за отговор? В такъв случай бюрократичната машина на шпионските централи ще бъде засега оставена да отдъхне от т.нар. борци за човешки права. Вярно, вече е изправена на крака изкуствено съживената Езическа Гея религия (по името на древната богиня на майката Земя). Езическите религии, в синхрон с Ню Ейдж движението, полагат основата за очакваното обединение и в рамките на религията, а не само чрез Организацията на обединени нации. В тази връзка новият папа (по данни от информация върху интернет сайт на Текс Марс) ще носи името Лучиан Пулвермахер, но може би старият ще посети Израел в името на обединяването между мюсюлмани, християни и юдеи. Така че, очевидно, новият папа ще дойде под флага на католицизма и икуменизма, а после под този на Новия световен ред. И неговата роля ще е такава поне дотогава, докато хората разберат неговата същност и докато се сблъскат с истинския Антихрист. Масони, ротарианци, които все още не познават, благодарение на позицията си от долната част на пирамидата на Новия световен ред, неговата истинска същност, тепърва ще се запознаят с този ред. Някои от тях все още не осъзнават, че богът от масонската библия на Алберт Пайк е коренно различен от този, за който говори Христос. (Богът на войната, за който се говори в един от химните на масоните, няма нищо общо с християнския любящ и милосърден Небесен Отец.) И докато те успеят да направят своя извод, че това не е Христос, а Луцифер, ще измине твърде много време. И така, след подготовката на обединяването на религиите и посещението на папата в Израел и светите земи, рано или късно ще се стигне до т.нар. споразумение между Антихриста и държавата Израел - договор за възстановяване на Храма, а от момента на подписването на този договор ще започне да тече предсказания период в пророчествата на Данаил. Дали всичко това ще се случи? Потребна ли е подобна гледна точка на анализ? Едва ли има някой, който категорично ще се ангажира с положителен отговор? Все пак не е излишно да имаме предвид и това.    Автор: Георги Георгиев