Постинг
02.01.2020 04:30 -
Жената в светлината на Библията
ЕВРЕЙСКОТО СЛУГИНЧЕ - МОМИЧЕТО, КОЕТО ГОВОРИ ЗА БОГА
4 Царе 5:1-5; 14-15
„Ще бъдете свидетели за Мене ... до края на земята“ (Деян. 1:8).
Около 900 г. преди Христа в Сирия живееше военначалникът Нееман - „Човек велик и почитаем пред господаря си ... силен и храбър, богат и уважаван ... но прокажен“.
В Библията проказата е олицетворение на греха. Това е една много коварна болест не само защото е неизлечима, но защото е и много заразна. Прокажените са били отлъчвани не само от семействата си, но и от обществото. Скитали са се извън градските стени в пълна изолация.
Едно малко еврейско момиче бе пленено от сирийците и слугуваше на Неемановата жена. Почти дете, то било откъснато от своите родители, от народа си, от своя Бог и доведено в тази езическа страна. Момичето е било невръстно на възраст, неукрепнало във вярата, само, без подкрепата на други свои по вяра. Условията са били такива, че то много лесно е могло да забрави своя Бог. А е имало и причини за това: ако Бог го обича, защо допусна то да бъде пленено в чужда земя, слугиня при чужди хора?
Откъде идва вярата му? - От неговите родители. Затова Словото съветва: „Възпитавай детето в подходящия за него път и не ще се отклони то от него, нито когато остарее“ (Пр. 22:6).
Слугинчето не забрави тази своя вяра в чуждата земя. Подобно на Моисей, който макар че израсна в палата на фараона, запази вярата си в живия Бог. Тази малка еврейска мома не само вярваше, но тя изяви вярата си на своите господари. Тя бе наблюдателна и забеляза нуждата на господаря си.
Тя не беше озлобена, не злорадстваше. Не помисли, че Бог е наказал този езичник Нееман. Но им съчувстваше напълно и желаеше да им помогне. Когато видя, че можеше да бъде полезна, тя не замълча.
Като християнки нека всяка една от нас се поучи от примера ѝ. Винаги да откликваме на нуждаещите се около нас.
Как изяви вярата си в Бога? - С думите: „дано беше господарят ми при пророка в самария и той би го изцелил от проказата“. Тя свидетелства за Бога не теоритично, а практично. Тези няколко думи бяха свидетелството ѝ за Бога. Чрез тях тя изяви своята вяра и увереност.
Защо повярваха на думите ѝ? - Явно делата ѝ са свидетелствали за нея. Добре си е вършела работата, била е сериозна, могли са да се доверяват на думите ѝ, т.е. делата ѝ са вървели пред нея и са свидетелствали за нея. Както слухът за Израил вървеше пред тях и свидетелстваше за тях и техния Бог пред езическите народи в Ханаан.
Чрез живота си тя е подготвила почвата за своето свидетелство - „Принасяйте плодове, достойни за покаяние!“ (Матей 3:8).
Като християнки нека знаем, че невинаги е нужно веднага да казваме на хората около нас за Бога. По-добре е първо да свидетелстваме с живота си.
На кого свидетелстваше това слугинче? - На хората, сред които живееше. Исус поръча на Своите ученици да проповядват между всичките народи, като започнат от Ерусалим, т.е. от своята среда, от близките си, от тези, които ги заобикаляха (Лука 24:47).
Тя не се срамуваше. Не си помисли, че е много малка, че няма да вземат думите ѝ на сериозно или че не може да говори хубаво, не знаейки добре езика на сирийците.
Изводът за нас е - нищо да не ни възпира, но винаги да свидетелстваме за Бога.
Тя не мечтаеше за големи дела, за голяма аудитория, но каза на тези, които бяха около нея. Бе добър психолог - не им каза, че трябва да оставят своя езически бог Римон, но им говори за най-голямата им нужда и че Бог може да я задоволи.
След като Бог задоволи нуждата на Нееман, Той заработи и в сърцето му. Нееман каза: „Няма Бог в целия свят освен в Израил“ и не желаеше повече да се кланя на езическия бог. Тези няколко думи на малкото слугинче донесоха не само физическото изцеление на Нееман, но го доведоха до живия Бог и му дадоха вечен живот.
Нека всяка от нас последва примера на малкото еврейско момиче и изпълни поръчката на Господа, казана на ап. Павел: „Не бой се, но говори и не млъквай!“ (Деян. 18:9).
Какво значи „Свидетелство за Бога“? - Означава да изяваваме благовестието на благата вест, че Христос умря на кръста и възкръсна за спасението на всекиго. „Братя, напомням ви благовестието, което приехте, в което стоите, чрез което се спасявате, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че биде погребан, че биде възкресен на третия ден“ (1 Кор. 15:1-4). „Проповядвай Словото, настоявай на време и без време с непрестанно поучаване!“ (2 Тим. 4:2).
Кой може да свидетелства за Бога? - Този, който има какво да свидетелства; който има лична опитност с Бога. Апостолите казаха: „това, което сме видели и чули, него възвестяваме на вас“ (1 Йоан 1:1-3).
Свидетелството е споделяне на преживени неща. Този, който е новороден, той може да свидетелства за Бога.
Господ Исус Христос заповяда на учениците Си, а също така и на нас днес: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар!“ (Марко 16:15).
Затова всяко Божие чадо трябва да свидетелства за Христа така, както първите християни, които „с дързост говореха Божието слово“ (Деян. 4:31). Апостолите бяха послушни и „с голяма свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на тях“ (Деян. 4:33). На забраната на свещениците и садукеите те отговориха: „... ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули“ (Деян. 4:20) и „... ни един ден не преставаха да поучават и благовестяват“ (Деян. 5:42). Учениците не се страхуваха от заплахите, но се молеха: „Господи, дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост“ (Деян. 4:29) и когато трябваше, с радост понасяха страдания.
Ап. Павел писа: „... за три години денем и нощем не престанах да поучавам“ (Деян. 20:31). А на своя ученик Тимотей заръча: „Проповядвай Словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване“ (2 Тим. 4:2).
Защо трябва да свидетелстваме? - Господ Исус Христос каза: „който се срамува от Мене пред човеците, то и Аз ще се срамувам от него пред Отца Ми“ (Марк 8:38). Ап. Павел написа: „Не се срамувам от благовестието (Христово), понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва“ (Римл. 1:16). Първите християни „с дързост говореха Божието слово“ (Деян. 4:31). Затова ап. Павел казва: „Благодаря на моя Бог за вашето участие в делото на благовестието“ (Фил. 1:3, 5).
На нас, човеците, Бог повери делото на благовестието. Много жени откликнаха на тази покана. нека бъдем като Прискила, Еводия и Синтия - верните съработнички на чп. Павел в благовестието. Както на беснуемия, сега Христос казва на всяка една от нас: „Кажи какви неща ти стори Господ!“ Ще се отзовеш ли на тази покана?
4 Царе 5:1-5; 14-15
„Ще бъдете свидетели за Мене ... до края на земята“ (Деян. 1:8).
Около 900 г. преди Христа в Сирия живееше военначалникът Нееман - „Човек велик и почитаем пред господаря си ... силен и храбър, богат и уважаван ... но прокажен“.
В Библията проказата е олицетворение на греха. Това е една много коварна болест не само защото е неизлечима, но защото е и много заразна. Прокажените са били отлъчвани не само от семействата си, но и от обществото. Скитали са се извън градските стени в пълна изолация.
Едно малко еврейско момиче бе пленено от сирийците и слугуваше на Неемановата жена. Почти дете, то било откъснато от своите родители, от народа си, от своя Бог и доведено в тази езическа страна. Момичето е било невръстно на възраст, неукрепнало във вярата, само, без подкрепата на други свои по вяра. Условията са били такива, че то много лесно е могло да забрави своя Бог. А е имало и причини за това: ако Бог го обича, защо допусна то да бъде пленено в чужда земя, слугиня при чужди хора?
Откъде идва вярата му? - От неговите родители. Затова Словото съветва: „Възпитавай детето в подходящия за него път и не ще се отклони то от него, нито когато остарее“ (Пр. 22:6).
Слугинчето не забрави тази своя вяра в чуждата земя. Подобно на Моисей, който макар че израсна в палата на фараона, запази вярата си в живия Бог. Тази малка еврейска мома не само вярваше, но тя изяви вярата си на своите господари. Тя бе наблюдателна и забеляза нуждата на господаря си.
Тя не беше озлобена, не злорадстваше. Не помисли, че Бог е наказал този езичник Нееман. Но им съчувстваше напълно и желаеше да им помогне. Когато видя, че можеше да бъде полезна, тя не замълча.
Като християнки нека всяка една от нас се поучи от примера ѝ. Винаги да откликваме на нуждаещите се около нас.
Как изяви вярата си в Бога? - С думите: „дано беше господарят ми при пророка в самария и той би го изцелил от проказата“. Тя свидетелства за Бога не теоритично, а практично. Тези няколко думи бяха свидетелството ѝ за Бога. Чрез тях тя изяви своята вяра и увереност.
Защо повярваха на думите ѝ? - Явно делата ѝ са свидетелствали за нея. Добре си е вършела работата, била е сериозна, могли са да се доверяват на думите ѝ, т.е. делата ѝ са вървели пред нея и са свидетелствали за нея. Както слухът за Израил вървеше пред тях и свидетелстваше за тях и техния Бог пред езическите народи в Ханаан.
Чрез живота си тя е подготвила почвата за своето свидетелство - „Принасяйте плодове, достойни за покаяние!“ (Матей 3:8).
Като християнки нека знаем, че невинаги е нужно веднага да казваме на хората около нас за Бога. По-добре е първо да свидетелстваме с живота си.
На кого свидетелстваше това слугинче? - На хората, сред които живееше. Исус поръча на Своите ученици да проповядват между всичките народи, като започнат от Ерусалим, т.е. от своята среда, от близките си, от тези, които ги заобикаляха (Лука 24:47).
Тя не се срамуваше. Не си помисли, че е много малка, че няма да вземат думите ѝ на сериозно или че не може да говори хубаво, не знаейки добре езика на сирийците.
Изводът за нас е - нищо да не ни възпира, но винаги да свидетелстваме за Бога.
Тя не мечтаеше за големи дела, за голяма аудитория, но каза на тези, които бяха около нея. Бе добър психолог - не им каза, че трябва да оставят своя езически бог Римон, но им говори за най-голямата им нужда и че Бог може да я задоволи.
След като Бог задоволи нуждата на Нееман, Той заработи и в сърцето му. Нееман каза: „Няма Бог в целия свят освен в Израил“ и не желаеше повече да се кланя на езическия бог. Тези няколко думи на малкото слугинче донесоха не само физическото изцеление на Нееман, но го доведоха до живия Бог и му дадоха вечен живот.
Нека всяка от нас последва примера на малкото еврейско момиче и изпълни поръчката на Господа, казана на ап. Павел: „Не бой се, но говори и не млъквай!“ (Деян. 18:9).
Какво значи „Свидетелство за Бога“? - Означава да изяваваме благовестието на благата вест, че Христос умря на кръста и възкръсна за спасението на всекиго. „Братя, напомням ви благовестието, което приехте, в което стоите, чрез което се спасявате, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че биде погребан, че биде възкресен на третия ден“ (1 Кор. 15:1-4). „Проповядвай Словото, настоявай на време и без време с непрестанно поучаване!“ (2 Тим. 4:2).
Кой може да свидетелства за Бога? - Този, който има какво да свидетелства; който има лична опитност с Бога. Апостолите казаха: „това, което сме видели и чули, него възвестяваме на вас“ (1 Йоан 1:1-3).
Свидетелството е споделяне на преживени неща. Този, който е новороден, той може да свидетелства за Бога.
Господ Исус Христос заповяда на учениците Си, а също така и на нас днес: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар!“ (Марко 16:15).
Затова всяко Божие чадо трябва да свидетелства за Христа така, както първите християни, които „с дързост говореха Божието слово“ (Деян. 4:31). Апостолите бяха послушни и „с голяма свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на тях“ (Деян. 4:33). На забраната на свещениците и садукеите те отговориха: „... ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули“ (Деян. 4:20) и „... ни един ден не преставаха да поучават и благовестяват“ (Деян. 5:42). Учениците не се страхуваха от заплахите, но се молеха: „Господи, дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост“ (Деян. 4:29) и когато трябваше, с радост понасяха страдания.
Ап. Павел писа: „... за три години денем и нощем не престанах да поучавам“ (Деян. 20:31). А на своя ученик Тимотей заръча: „Проповядвай Словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване“ (2 Тим. 4:2).
Защо трябва да свидетелстваме? - Господ Исус Христос каза: „който се срамува от Мене пред човеците, то и Аз ще се срамувам от него пред Отца Ми“ (Марк 8:38). Ап. Павел написа: „Не се срамувам от благовестието (Христово), понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва“ (Римл. 1:16). Първите християни „с дързост говореха Божието слово“ (Деян. 4:31). Затова ап. Павел казва: „Благодаря на моя Бог за вашето участие в делото на благовестието“ (Фил. 1:3, 5).
На нас, човеците, Бог повери делото на благовестието. Много жени откликнаха на тази покана. нека бъдем като Прискила, Еводия и Синтия - верните съработнички на чп. Павел в благовестието. Както на беснуемия, сега Христос казва на всяка една от нас: „Кажи какви неща ти стори Господ!“ Ще се отзовеш ли на тази покана?
Няма коментари
