Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2020 05:00 - Жената в светлината на Библията
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 148 Коментари: 0 Гласове:
0



  ЕСТИР - ЕДНА ЦАРИЦА, КОЯТО РИСКУВА ЖИВОТА СИ ЗА СВОЯ НАРОД


Забележителната история на царица Естир носи атмосферата на приказките от 1001 нощ, смесена с мириса на газовите камери на Хитлер.

Кой е авторът на книгата на Естир - не се знае. Най-вероятно това е очевидец, защото много точно описва не само събитията, но и автентичната обстановка в двореца. Това е една книга, еврейска по дух и по съдържание. А осбеността ѝ е в това, че никъде в нея не се споменава думата Бог, макар че Неговото присъствие се усеща на всяка страница.

Царица Естир е била съпруга на изключително богатия и могъщ персийски цар Асуир. Той управлявал 127 провинции от Индия до Етиопия в 500 г. пр. Хр. Шест месеца показва богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие на големците и първенците на областите.

1. Царица Астин - Зимният дворец на цар Асуир в Суса се е намирал на 200 км източно от вавилон. Подовете и колоните му са били от мрамор. На сребърни колелца били окачени бели, зелени и сини завеси. Обзаведен бил със златни и сребърни канапета. В този дворец царят направи седемдневно угощение, по време на което „наливаха им в златни чаши (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя“ (Естир 1:7). Но той бил един демократичен цар, затова „пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго“ (Естир 1:8). Нещо много рядко са самовластните господари на онова време: „На седмия ден, когато сърцето на царя беше развеселено от виното, той заповяда ... да доведат царица Астин пред него, носеща царската корона, за да покаже хубостта ѝ на людете и на първенците; но царица Астин отказа да дойде ...“ (Естир 1:10-12).

Защо? - Според обичаите на източните народи порядъчните жени са криели лицето си. Ходели са забулени на обществени места. Само танциорките и леките жени са ходели разбулени там. С тази заповед царят унижава не само царицата, но ис ебе си, който като съпруг трябва да пази, а не да излага на показ скромността на жена си. Ако не бе пиян, той не би поискал и позволил такова нещо.

Каква беше вината на царица Астин? - Неподчинение на царската заповед. Царят няколко пъти праща да я доведат, но тя отказа. По този начин тя го унижи публично. Ако беше дошла, щеше да стане явно, че тя го направи от подчинение, а не защото е съгласна с царя. Това щеше да подчертае нейната добродетел, нейното подчинение и нямаше да даде лош пример.

Какъв беше резултата? - Детронация на царица Астин. Не само заради нейната вина, но и за назидание на другите жени. Отказът ѝ е морално обоснован, но според времето тогава, когато жената е била подчинена на мъжа, е било правилно тя да изпълни заповедта му. Веднага след детронацията царедворците устроиха конкурс за нова царица. Заедно с много други момичета доведоха и Естир в царския дворец. (Естир е персийското ѝ име и означава звезда, а еврейското ѝ име е Адаса - име на цветето митра). Тя бе младо, красиво еврейско момиче, пленничка в Персия. Едно сираче, отгледано от своя братовчед Мардохей, също пленник.

Тя придоби благоволението както на скопеца, който отговаряше за всички млади девици, така и на всички останали. Затова освен необходимите неща за подготвката ѝ, скопецът ѝ даде най-хубавото помещение в женската къща. След задължителната едногодишна подготвка тя се яви при царя. Скопецът Игай пак ѝ помогна, като я посъветва как да се представи, какво да вземе със себе си, поради което от всички тя бе избрана за царица.

2. Царица Естир - Царят обикна Естир и я направи царица. „И царят залюби Естир повече от всичките жени, и тя придоби неговото благоволение повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й и направи я царица вместо Астин“ (Естир 2:17).

Всичко е много романтично като в приказките. Една еврейска робиня става царица на Персия и то не във време на упадък, а когато Персия е в славата си. Пет години тя царува щастливо, но виждаме отново повторение на законите в живота. Никога животът не е само безгрижие и удоволствия. Винаги след благословенията идват изпитанията.

Аман, завладян от злоба за това, че Мардохей не му се покланя, издейства от царя заповед да се изтребят всички евреи в цялото царство. Писмата са подписани, подпечатани с царския пръстен и бързоходци ги разнасят по всички области на царството.

Изпитанието е голямо.  Естир не може да бъде спокойна. Застрашен е е несамо живота на народа ѝ, но и нейният. Тя повече не може да крие рода си, трябва да се разкрие.
Какво може да ѝ коства това? - Не само всичко, каквото е постигнала до сега, но и живота ѝ.

Нека направим аналагия за нас като християнски. В живота на всеки християнин идват такива критични моменти. Идва време, когато ние трябва да се изявим като християни. Да изявим нашата вяра, нашите принципи. Това може да ни струва работата, кариерата, общественото положение и признание, материалните блага, свободата ни, а понякога дори и живота ни.

Как ще постъпим, ще се страхуваме ли? - Какво обаче ни каза Исус? - „Ако се срамува някой от Мене пред човеците, то и човешкият Син ще се срамува от него пред Отца Си“ (Лука 9:26).

Друга пречка бе, че Естир не беше викана при царя цели 30 дена. Това е много време. Той може вече да не я обича толкова, колкото преди. Ако тя отиде без да е викана и царят не простре жезъла си, то тя трябва да умре. Такъв е бил законът.

Мардохей беше този, който апелираше към нейното съзнание, към нейния дълг и отговорност. Досега тя бе крила рода и вярата си. Сега беше дошло времето да ги разкрие. Затова Мардохей ѝ каза: „Кой знае дали не си дошла на царството за такова време, каквото е това“. Тя трябваше да се остави в ръцете на Бога, да Му даде възможност Той да се прояви чрез нея, да бъде оръдие в Божиите ръце. Бог я определи, но тя имаше ли някакво участие или бе механично оръдие? Тя бе определена, поставена там, но тя трябваше да направи своя избор. Естир трябваше да позволи на Бога да я използва, да работи чрез нея. Затова Мардохей ѝ каза: „Ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление за юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете“ (Естир 4:14).

Ако ние не се оставим Бог да ни използва, Той ще намери други, но ние не ще се ползваме с Божиите благословения.

Естир направи правилния избор, тя каза: „Ще вляза при царя, което не е според закона, и ако погина, нека погина“ (Естир 4:16). Преди да вземе това решение, сигурно у нея е имало борба и страх, но победата е когато тя надви страха и взе правилното решение.

На какво бе резултат това решение? - Силата ѝ дойде от това, че тя поиска помощ от Бога, като реши да пости и се моли заедно със своите момичета. А те бяха подкрепени от целия еврейски народ в града, защото всички посипаха главите си с пепел, облякоха вретища и постиха 3 дни.

Всички човеци сме слаби, но имаме на разположение цялата сила на един велик Бог. Когато я потърсим с искрена вяра и упование, Бог не ще ни я откаже.

Каква е поуката?  - за всяка една от нас поуката е да се молим Бог да ни открива с каква цел ни поставя на дадено място ид а не изпускаме възможностите, които имаме, за да служим на Бога и на хората около нас.

За да може да изпълни тази тежка задача, Естир имаше нужда от сила. Тя знаеше, че само с Божия помощ може да се справи, затова поръча на Мардохей: „Иди събери всички юдеи, които са в Суса, и постете 3 дни, нощем и денем, и аз, и момичетата ми ще постим подобно“ (Естир 4:16).

Как Естир научи Божията воля за себе си? - Чрез Мардохей. Не чрез видение или чрез откровение, не чу глас, не ѝ се яви ангел, но това не я направи по-малко истинна и важна. Затова когато богаташът в ада молеше Авраам Бог да изпрати някой от небето, за да предупреди братята му, Бог му отвърна: „Имат закона и пророците“.

Колкото повече имаме днес, притежавайки пълното Божие слово, в което са написани всички указания, цялата Божия воля,  от която се нуждаем, ние не трябва да търсим някакво по-специално водителство и откровение, а да се доверим на Божието слово  -  Библията.

Не всяка от нас има възможностите на Естир, но влиянието и примерът на Мардохей, на юдеите, на момичетата около Естир, които се молеха и постеха заедно с нея, не са по-малки, не са по-маловажни. Без тях тя не би се справила.

Всяка една от нас може да се отъждестви със скромните еврейски жени по времето на Естир, които със свпите пост и молитви станаха съпричастни в извоюването на голямата победа на еврейския народ тогава.

Затова нека използваме това, което имаме, колкото и малко да е то. нека използваме положението, в което Бог ни е поставил за Негова слава.

Как си даде кураж Естир? - Тя само каза: „Ако погина, нека погина!“ (Естир 4:16). Какво означаваха тези думи? Безизходица ли? Не! Те означават пълно подчинение. Те означават посвещение на Бога, на народа си, жертвоготовност. Това е кулминацията и пълната победа. Решението вече е взето. Нататък остава само изпълнението.
Младата и плаха Естир, която не бе изявила своя род и своя Бог, вече не страхуваше не само да се разкрие, но тя се реши на едно много голямо предизвикателство, поемайки огромен риск. Тя щеше да наруши мидийския закон, „че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл неповикан при царя у вътрешния му двор, един закон има за него - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив“ (Естир 4:11). И плахата Естир израсна в герой, престъпвайки този страшен закон.

Кое я направи героиня? - Това, че беше готова да подчини волята си на Божия план, готовността ѝ да върши Божията воля.

В своя живот, когато съм в криза, когато не искам да приема нещо, което ми е неприятно, аз съм в голяма вътрешна борба. Но когато кажа на Бога, че независимо от всичко аз приемам това обстоятелство или жертва, приемам Божията воля, тогава получавам мир и спокойствие. Тогава победата е извоювана независимо какъв ще е резултатът. И много пъти Бог по чуден начин разрешава проблема, като го отстранява. Ако не го отмахне, Бог дава сили да се справим с него.

След три дни в пост и молитва царица Естир, облечена в царските си одежди, пристъпи при царя. Това можеше да е последния ѝ ден, ако цар Асуир не простреше жезъла си към нея. Но Естир се довери на Бога от една страна и от друга - се беше решила на саможертва.

„Щом царят видя царицата, че стои в двора, му стана приятно и тя придоби благоволението му, а той простря към нея златния скиптър“ (Естир 5:2). Но тя не му отговори, не каза защо е нарушила закона, като е дошла неповикана.

Защо царица Естир не каза веднага молбата си и положението си?  - Защото това, което имаше да каже, беше много важно и тя чувстваше, че сега не е нито времето, нито мястото за това. Тя трябваше да предразположи царя в една по-сърдечна, по-интинмна обстановка. Затова тя само го покани на вечеря в покоите си.

Вечерта царят дойде при нея в покоите ѝ, те ядоха, веселиха се, но Естир не каза молбата си. Тя покани царя и на следващата вечер пак да ѝ дойде на гости.
Защо тя не каза молбата си първата вечер на угощението, а го покани на нова вечеря следващия ден? - Ненапразно Естир търси мъдрост от Бога. Тя внимателно, стъпка по стъпка,  се предвижваше към целта. Тя желаеше да се затвърди тази атмосфера на близост.

Била е умна, можела е да контролира чувствата си и не е вземала привързани решения, но най-важното бе, че тя даде възможност на Бога да работи! Божието време все още не беше дошло. „През онази нощ сънят побягна от царя и един царедворец му четеше от летописите на своя народ“ (Естир 6:1). Това бе липсващия момент от Божия план. Царят може би е имал и други безсънни нощи. Ние знаем какви удоволствия предлага царския харем. Но тази нощ цар Асуир не пожела други занимания, а да му се четат летописите на народа му. И какво прочете? - че неотдавна Мардохей бе спасил живота на царя и не бе възнаграден.

Този пропуск трябва да се поправи! Но как? - Точно тогава, след като царя беше подготвил бесилката за Мардохей, идва Аман, за да поиска от царя обесването на Мардохей. Цар Асуир попита Аман: „Какво да бъде направено на човека, на когото царят благоволи да окаже почит?“ Аман помисли в сърцето си: „На кого друг би благоволил царят да окаже почест освен на мен? “ (Естир 6:6) и посъветва царя да облече човека с царски одежди, да положи царската корона на главата му, да го качи на коня, който язди царят и един от най-видните царски първенци да го развежда из града и да вика: „Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволи да почете!“ Неприятната изненада на Аман бе голяма, защото цар Асуир заръча на Аман да направи всичко това на Мардохей.

Бог беше подготвил цар Асуир! Мардохей получи благоволението на царя, получи почести, но не само това, Бог отвори сърцето на цар Асуир за евреина Мардохей, за евреите.

Божието време бе дошло! На вечерята втората вечер царица Естир изказа своята молба. Затрогващо тя изпроси живота на своя народ. „Ако само бяхме продадени като роби и робини, премълчала бих“ (Естир 7:4). Животът на царицата, не само на юдеите, висеше на косъм, но и благополучието на царя бе в опастност. С избиването на еврейския народ царят щеше да се опълчи срещу Бога, защото еврейският народ е Божий народ, когото Бог пази като зеницата на окото Си. Бог ги пази и всеки, който се опълчи срещу евреите, фактически се опълчва срещу Бога и ще изпита Божия гняв. Затова жената на Аман го предупреди: „Ако Мардохей е от юдейския народ, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него“ (Естир 6:13). Затова и жената на Пилат също го предупреди да не струва лошо на Исуса. Но те не послушаха и получиха Божието възмездие.

Ето защо царица Естир искаше да предапзи цар Асуир. Нещата взеха обрат. Аман беше обесен на бесилката, която приготви за Мардохей, а Мардохей получи царския пръстен и стана пръв сле цар Асуир: „големец в царския двор и славата му се разнесе по всички области ... и ставаше все по-велик и по-велик“ (Естир 9:4). Според персийксите и медийските закони царската заповед не може да се отмени, дори и царят да иска. Въпреки че заповедта за изтреблението на евреите не бе отменена, те бяха спасени. Не само това, но те имаха право „да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде, които биха ги нападнали, заедно с децата и жените им и да разграбят имота им“ (Естир 8:11). Този тъжен ден Бог превърна в ден на спасение, в ден на радост и веселие, в ден на възпоменание, в ден на прослава на Бога. „И мнозина от людете на земята станаха юдеи, защото страх от юдеите ги обвзе“ (Естир 8:17). Малката наша вярност  Бог възнаграждава богато.

Много пъти ние учим Бога как да постъпи. Казваме Му какво да прави. А Бог иска да отидем при Него и да изкажем нуждите си, да Му дадем възможност Той да действа по Своя воля, по Своя начин. Да не казваме: „Ти си обещал ... направи така ... дай ми това ... махни онова ...“, защото „Божиите пътища не са като нашите пътища“ (Исая 55:8).
След като изкажем нуждата си на Бога, Той иска от нас да бъдем готови да приемем Неговия план и Неговата воля, макар те да не съвпадат с нашето желание. Пример ни даде Исус в Гетсимания, като се молеше: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а каквото Ти искаш“ (Матея 26:39).

Ако Естир беше премълчала и скрила своята вяра, тя щеше да погине! Но със своята готовност за саможертва царица Естир спаси целия еврейски народ и от една безлична царица, само съпруга на царя, стана жена с положение, с авторитет и влияние. Отсега думите ѝ щяха да тежат. А с това, че изяви вярата си, тя не само спечели вечността за себе си, но с примера си тя вдъхновява хиляди поколения вярващи до днес.  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 602865
Постинги: 1500
Коментари: 24
Гласове: 855
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31