„И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И катосе свечери, Той беше там сам.“ (Матей 14:23)

За прочит: Псалом 23:1-3

Когато смених работата си преди няколко години, започнах да прекарвам обедната си почивка в близкия парк. Дори в студените зимни дни се опитвам поне веднъж да го обиколя, за да подишам свеж въздух и да прекарам известно време на спокойствие в Божието присъствие. Това време далеч от шума, стреса и изкуственото осветление в офиса ми помага да се съсредоточа и с повече лекота да свърша останалата работа за деня.
Исус също отделяше време за усамотение, за да разговаря със Своя Небесен Отец. Той отиваше далеч от тълпите и от Своште ученици, за да изкаже в молитва Своите чувства и след това да се завърне отново към Своето служение. Щом нашият Спасител отделяше такова време, защо ние да не го правим?
Псалом 23 ни казва, че Бог ни води на зелени пасбища и при тихи води, за да освежи душите ни. Моите ежедневни разходки ми помогнаха да открия, че Господ ми е подарил много неща: дърветата, водата, въздуха, простора. Това време ми дава мир и подновява моята вяра.

Молитва: Господи, благодарим Ти, че ни даваш време да се радваме на природата и да намираме мир в Теб. Амин.

Мисъл за деня: Времето, което си даваме за отдих и размишление, ни преближава към Бога.

Автор: Сю Феърчайлд (Пенсилвания)

Да се молим за: ХОРАТА, ЧИЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ Е МНОГО ЗАБЪРЗАНО.