„Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.“ (1 Кор. 11:26)

За прочит: Лука 33:17-22

Когато трябваше да предприема нощно шофиране, за да посетя семейството си за празниците, си помислих, че ще ми е нужно силно кафе, като това, което правеше дядо ми навремето - с много сметана и захар. Спомних си дядо, когото много обичах и с когото се забавлявахме много.
Всеки път, когато, участваме в Причастието, ние си спомняме Някого, Когото обичаме. Виждаме очите на Исус, насочени към Неговите приятели, докато им подава хляба и виното, и чуваме думите Му: „За Мое възпоменание.“ (Лука 22:19). Мисля си дали те си представяха лицето Му всеки път, когато разчупваха хляба, помнеха ли любавта в очите Му, когато отпиваха от чашата. Дали образът Му беше така жив, както беше образът на моят дядо в онези ранни часове на деня?
Тридесет и пет години след смърттана дядо една чаша кафе пробуждаше толкова мили спомени. Колко по-голяма сила има в чашата от Господната трапеза, напомняща ни Този, Който даде живота Си за нас!

Молитва: Боже, благодарим Ти, че ни обичаш толкова много.

Мисъл на деня: Нека не забравяме какво Исус стори за нас.

Автор: Естер Ригсби (Сингапур)

Да се молим: ДА СМЕ БЛАГОДАРНИ НА СВОИТЕ НАСТАВНИЦИ.