„Който живее в мрак и няма светлина, той да уповава на името на Господа и да се обляга на своя Бог.“  (Исая 50:10)


Когато се лутаме в мрака ние се намираме в голямата опастностда запалим огън (ст.11) с надеждата, че по този начин ще внесем светлина в нашия мрак. „Премислих всичко и стигнах до заключението, че ...“ или „Моето мнение е ...“ Подобни мисли не са извор на светлина. Те са просто пожари. Когато ги съпоставим с Божия огън виждаме, че резултатите на този начин на мислене нито достигат до дълбочините на душата ни, нито изясняват нашите тъмни места. Единственото нещо, което постигаме с това в края на краищата е, че пропадаме все по-дълбоко.
Мракът никога не може да бъде осветен от човешки огън. Истинската светлина идва само от Бога. Погледни към Него! Дори тук всичко да е мрачно, при Него ще намерим светлина. Защото: „... в Неговата светлина, видяхме светлина!“