Прочит: йезекил 37-39; 2 Петър 2 и Исая 9:1-3



„Народът, който ходеше в тъмнина, видя голяма светлина.“ (Исая 9:2)


  През 2018 г. 20 момчета от Тайланд и техният футболен тренюор слизат в една пещера, с намерение за следобедно приключение. Поради неочаквано наводнение, те са принудени да навлизат все по-дълбоко в пещерата и минават две седмици и половина, преди спасители да ги изведат навън.


  Екипи от гмуркачи, възпрепятствани от надигащите се води, правят опит да ги измъкнат, докато момчетата седят на малък скален ръб спримигващата светлина от 6 на брой джобни фенерчета. Те прекарват часове в тъмнина с надеждата, че по някакъв начин светлината ще съдейства за идването на помощта.


  Пророк Исая описва един мрачен свят, изпълнен с насилие и алчност, съсипан от бунтове и страдание (Исая 8:22). Има само разруха, а светлината на надеждата примигва и все повече избледнява. И накрая всичко потъва в мрак. И все пак, Исая настоява, че това не е краят. Заради Божията милост, скоро „на измъчената земя няма да има мрак“ (9:1). Бог няма да изостави народа Си в сянката на разрухата. Пророкът носи надежда на своя народ не само за онова историческо време, но сочи и към бъдещето, когато Христос ще дойде, за да разсее мрака на греха.


  Той вече е дошъл. И сега чуваме думите на Исая с нов смисъл: „Народът, който ходеше в тъмнина, видя голяма светлина; на онези, които седяха в земя на мрачна сянка, им изгря светлина“ (ст.20.


  Независимо колко е черна нощта, колко отчайващи са обстоятелствата, ние никога не сме изоставени в мрака. Исус Христос е голямата светлина.                    В. Колиер


  Боже, има толкова много мрак. Понякога ме е страх, че тъмнината ще ме покрие. Бъди моята голяма светлина. Грей над мен с ярката Си любов, амин.


  ДАЛИ СТЕ ПРЕДЛАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ОТЧАЯНИЕ, КОГАТО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА СА МРАЧНИ? ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ОБРАЗА НА ХРИСТОС КАТО ГОЛЯМА СВЕТЛИНА И ПРИЧИНА ЗА НАДЕЖДА.