Прочит: Исая 11-13; Ефес. 4 и Откр. 2:12-17



„... Ще му дам бяло камъче и на камъчето - написано ново име.“ (Откр. 2:17)


  Някой беше казал, че преминаваме през живота с три имена: това, което ни дават нашите родители; друго, скоето ни свързват останалите (нашата репутация), а третото го даваме сами на себе си (нашия характер). Името, което другите ни дават, има значение, понеже „за предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство, и благоволение е по-добро ор сребро и злато“ (Пр. 22:1). Но докато репутацията е важна, характерът сякаш има по-голямо значение.


  В Писанието четем и за друго име, което е още по-значимо. Господ Исус казва на вярващите в Пергам, че въпреки накърнената им репутация, Той има запазено ново име в небето за тези, които се борят и устояват на изкушението. „На този, който победи, ще дам ... бяло камъче и на камъчето - написано ново име, което никой не знае, освен онзи, който го получава“ (Откр. 2:17).


  Не знаем защо Христос обещава бяло камъче. Дали това е награда за победители? Или е пропуск за месиаанската трапеза? Може би е нещо подобно на камъчето, което съдебните заседатели някога са използвали, за да гласуват „за“. Не можем да кажем категорично. Каквото и да е, Бог обещава нашето ново име да изтрие срама ни (виж: Исая 62:1-5).


  Възможно е нашата репутация да не е добра и характерът ни да изглежда непоправим, но никое от тези имена не ни определя напълно. Не е толкова важно как другите ви наричат или как вие наричате себе си. Вие сте това, което Господ Исус казва, че сте. Живейте своето ново име.           М. Уитмър


  Отче, вярвам, че съм този, който Ти казваш, че съм. Помогни ми да живея като Твое дете, амин.


  КАК ВАШАТА РЕПУТАЦИЯ СЪОТВЕТСТВА НА ХАРАКТЕРА ВИ? КАК ТОЙ ОТРАЗЯВА ТОВА, КОЕТО СТЕ В ХРИСТОС?