Прочит: Исая 59-61; 2 Сол. 3 и Матей 7:1-5 и Псалом 31:1-5



„Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“ (Пс. 32:5)


  Когато бях юноша, майка ми нарисува един стенопис на стената в дневната и той остана там в продължение на няколко години. Рисунката представляваше древногръцка сцена на рухнал храм с паднали бели колони, разпаднал се фонтан и счупена статуя. Докато гледах елинската архиктектура, която някога е била много красива, се опитах да си представя каква би могла да бъде причината за разрухата. Бях любопитна, особено когато започнах да изучавам историята и трагедиите на някогашните велики и процъфтяващи цивилизации, които са се разложили и разпаднали отвътре.


  Покварата и разрушението, които виждаме около себе си днес могат да бъдат притеснителни. Нормално е да се опитваме да ги обясним, като посочим хората и нациите, които са отхвърлили Бога. Но не трябва ли да погледнем и навътре? Писанието ни предупреждава относно лицемерието, когато казваме на другите да се отвърнат от грешните си пътища, безз да погледнем дълбоко в собствените си сърца (Мат. 7:1-5).


  Псалом 32 ни предизвиква да видим и да признаем греховете си. Само когато разпознаем и изповядаме личния си грях, ще преживеем свобода от вината и радост от истинското покаяние (ст.1-5). И като имаме радост в знанието, че Бог предлага пълно опрощение, можем да споделим своята надежда с тези, които също се борят с греха.      С. Каспър


  Отче, благодаря Ти за дара на Твоята прошка, който премахва вината на греха ми. Помогни ми първо да виждам ясно своето собствено сърце, преди да мисля за чуждите грехове, амин.


  КАКВА Е ПЪРВАТА СТЪПКА В РАЗПОЗНАВАНЕТО НА ГРЕХА ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ? ЗАЩО Е ОТ СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ ДА ИЗПОВЯДВАМЕ ГРЕХОВЕТЕ СИ ПРЕД БОГА?