Прочит: Неемия 7-9; Деян. 3 и Марк 14:1-9



„А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?“ (Марк 14:4)


  Преди няколко години, с Каролин посетихме една малка афроамериканска църква, където, по време на хвалението, една жена стана и започна да танцува. Скоро и други се присъединиха. Ние с Каролин се спогледахме и нашето безгласно споразумение гласеше: „Не и ние!“ Нашата църковна традиция държи на сериозната служба, а тази нова форма на прослава излизаше много извън зоната на нашите богословски схващания.


  Ако обаче историята на Марк за „прахосаното“ миро от Мария има някакъв смисъл, то това означава, че любовта ни към Христос може да се изрази по начини, които другите намират за неуместни (Марк 14:1-9). Цената на мирото, което употребява Мария, се е равнявало на едногодишен приход. Това е една „неразумна“ постъпка, която предизвиква негативното отношение на учениците. Думата, която Марк използва, за да опише реакцията им, означава „възмущение“ и предполага презрение и присмех. Мария е можела да отстъпи смутена. Христос обаче я хвали за това действие на посвещение и я защитава от собствените Си ученици, защото Той вижда любовта зад нейната постъпка. Господ казва: „Защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело за Мен“ (ст.6). Различните форми на прослава - непринудена, формална, тиха, емоционална - представят един искрен израз на любовта към Господ Исус. Той е д


остоен за всяка почит, която идва от сърце, изпълнено с любов.               Д. Х. Ропър Прекланям се пред Теб, всемогъщи Боже, и Те прославям. Ти си достоен за най-висока почит и хвала, амин.


  ЗАЩО МИСЛИТЕ, ЧЕ СМЕ КРИТИЧНИ КЪМ НЕПОЗНАТИТЕ НИ ФОРМИ НА ПРОСЛАВА? КАК МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ МИСЛЕНЕТО СИ ОТНОСНО ТАКОВА ХВАЛЕНИЕ, КОЕТО ИЗЛИЗА ИЗВЪН НАШИТЕ СХВАЩАНИЯ?