Прочит: 1 Петр. 4:7-11 „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг ...“ (1 Петр. 4:10)


  Когато бях на 8, казах на Бога, че искам да стана мисионер. Мислех, че това е най-добрият начин да Му засвидетелствам своето посвещение. Като пораснах, се опитах да осъществя тази своя мечта, но срещнах само затворени врати. Не разбирах защо Бог не иска да ме използва за Своето дело.


  Той е имал друг план - да стана майка и домакиня и да имам малък бизнес. Не очаквах това и понякога съжалявам, но с времето Господ ми показва, че съм призована да бъда вярна в това, което ми е поверил. Неговият план е бил не да съм мисионер в далечна страна, а да служа в своята родина, в живота, който имам.


  Каквото и да е призванието ни, около нас има хора, които се нуждаят от Божията любов. Бог може да ни призове да абъдем Негови служители там, където се намираме. Когато наш ближен се нуждае от помощ, една картичка, посещение или домашно сготвена храна може да е отговор на Божия призив. Същото се отнася и за помощта към някой възрастен, който не може да отиде сам на преглед. Когато ставаме Божиите ръце и крака за хората около нас, сме истински мисионери!


  Молитва: небесни Отче, искаме да Ти служим. Покажи ни възможностите, които вече си поставил пред нас, амин.


  Мисъл за деня: Бог ще ми дава възможности за служение всеки ден. Наоми Фата (Ню йорк, САЩ)


  Да се молим за: ЖЕНИТЕ, КОИТО ИМАТ БИЗНЕС.