Прочит: 3 Царе 21-22; Лука 23:26-56 и Лука 23:32-43



„Отче, прости им.“ (Лука 23:34)


  Освободителни войски открили следната молитва, написана на смачкан лист сред руините на концентрационния лагер Равенсбрук, където нацистите убиват почти 50 000 жени: „О, Боже, помни не само добронамерените мъже и жени, но и злонамерените. Не помни обаче страданието, което ни причиниха. Помни плодовете, произлезли от това страдание - нашето приятелство, лоялност, смирение, кураж, щедрост, великодушието на сърцето, което се роди тук. И когато ги съдиш, нека всички тези плодове бъдат тяхната прошка.“


  Не мога да си представя страха и болката, които е изпитвала измъчваната жена, която е написала това. Не мога да си представя каква необяснима благодат са изисквали тези думи от нея. Тя е направила немислимото: помолила е за Божията прошка на своите мъчители.


  Тази молитва е отражение на Христовата. След като е неспрацедливо обвинен, подигран, бит и унижаван пред хората, Христос е разпнат със „злодеите“ (Лука 23:33). Висящ на кръста, с осакатено тяло и едва дишащ, изглежда логично Той да произнесе присъда срещу Своите мъчители, да потърси възмездие и божествена справедливост. Но Христос произнася молитва, противоречаща на всеки човешки импулс: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (ст.34)


  Прошката, за която Христос се моли, изглежда невъзможна, но Той я насочва и към нас. С Неговата Божествена благодат, прошката се излива свободно.   В. Колиер


  Боже, Твоята прошка за нас изглежда странна и невъзможна. Трудно е да си представим такова отношение към нашата вина. Помогни ни да Ти се доверим. Научи ни на Своята любов, амин.


  КАК БОЖИЯТА НЕВЪЗМОЖНА ПРОШКА Е СТАНАЛА ВЪЗМОЖНА ЗА ВАС И ВИ Е ПРОМЕНИЛА? КАК МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ НА ДРУГИТЕ ДА ПРЕЖИВЕЯТ ТОВА?




АБВ НА СПАСЕНИЕТО


  Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!


  И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


  В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“


  А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“


  Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплатата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 


  Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


  Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.


  В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“



И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


  Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“



  Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!


  Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".


  А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.


  Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).


  Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)