Прочит: 2 Лет. 10-12; Йоан 11:30-57 и Еклисиаст 2 :17-25



„Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?“ (Екл. 2:25)


  В един филм, който излезе наскоро, героят, самопровъзгласил се за гений, говори високопарно пред камерата за световния „ужас, корупция, невежество и бедност“, като заявява, че животът е безбожен и абсурден. Докато подобно мислене не е необичайно за много съвременни филмови сценарии, интересното е докъде води то. Накрая на филма, главният герой се обръща към публиката и ни моли да направим каквото е необходимо, за да намерим малко щастие. за него, това включва да остави традиционния морал в миналото.


  Но „да направим каквото е необходимо“ дали върши работа? Като се бори със своето отчаяние пред безсмислието на живота на живота, авторът на Еклисиаст много отдавна прави такъв опит, като търси щастието в удоволствията (Екл. 2;1, 10), големите работни проекти (ст.4-6), богатствата (ст.7-9) и филосфските идеи (ст.12-16). Какъв е изводът му? „Всичко е суета и гонене на вятъра“ (ст.17). Никое от тези неща не може да предотврати смъртта, нещастията и несправедливостта (5:13-17).


  Само едно нещо извежда автора на Еклисиаст от отчаянието. Въпреки житейските изпитания, можем да намерим задоволство, когато Господ е част от нашия живот и дейности. И дори някои неща понякога да изглеждат безсмислени, „помни Създателя си“ (12:1). И вместо умора от опитите да разберем всичко, „бой се от Бога и пази заповедите Му“ (ст.13). Когато Той не е в центъра на живота ни, както удоволствията, така и страданията водят само до разочарование.      Ш. Войзей


  Господи, искам и днес да бъдеш в центъра на моя живот, работа, радости и разочарования, защото без Теб нищо няма смисъл и няма удовлетворение, амин.


  КОЛКО ЧЕСТО ТЪРСИТЕ ЩАСТИЕ В КРАТКОВРЕМЕННИ НЕЩА? СЛЕД КАТО АВТОРЪТ НА ЕКЛИСИАСТ НЕ Е ПОЗНАВАЛ НАДЕЖДАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, КАК ЩЕ РАЗГЛЕДАТЕ ТЪРСЕНЕТО МУ В СВЕТЛИНАТА НА РИМЛЯНИ 8:11-25?