Прочит: Изход39-40; Матей 23:23-29 и Ефес. 5:8-14



„Сега сте светлина в Господа, живейте като чеда на еветлината.“ (Ефес. 5:8)


  По време на спортните събития в местната гимназия, Тед беше най-високият и най-шумен фен на скамейките. Преди тялото му да бъде деформирано от заболяване, той се извисяваше със своите 1.97м и тежеше 131 кг. Тогава виковете на Тед за неговия училищен отбор кънтяха на игрещето и му бяха спечелили прякора „Големия син“.


  Но репутацията на Тед в неговата общност не беше свързана единствено с подкрепата му за отбора от неговия университет, нито само със зависимостта му към алкохола в онези младежки години. Не, след като повярва и посвети живота си на Христос,  той беше запомнен с любовта си към Бога и своето семейство, с щедростта и добрината си. По време на четиричасовата служба в памет на неговия живот, напред излизаха хора, които разказваха за добрия пример на човека, който е бил избавен от тъмнината със силата на Христос чрез благовестието.


  В Ефес. 5:8 Павел напомня на вярващите, че те някога са били тъмнина, но и веднага отбелязва: „сега сте светлина в Господа, живейте като чеда на светлината.“ Такова е призванието на всеки вярващ в Христос. Децата на светлината, като Тед, са призовани да бъдат пример за тези, които са обгърнати от мрака на света. И същевременно да избягват „безплодните дела на тъмнината“ (Виж: ст.3-4, 11). Хората в нашето общество и по целия свят се нуждаят от яркото и отличително свидетелство на тези, които са озарени от Христос (ст.14). В какъв смисъл отличително? Толкова различно, колкото е светлината от тъмнината.      А. Джаксън


  Отче, прости ми за моята пасивност относно призванието ми да бъда светлина. Води ме и ме използвай като светлина в мрачните места на този свят. Амин.


  ПО КАКВИ ПРИЧИНИ СМЕ СДЪРЖАНИ В ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА РАЗПРЪСКВАМЕ ХРИСТОВАТА СВЕТЛИНА В СВЕТА?