Постинг
06.01.2020 05:00 -
Жената в светлината на Библията
„НЕ“ на Бога
Йов 1; 2:1-10; 42:10-13
Книгата Йов се смята за една от старите книги в Библията. Авторът ѝ е неизвестен, вероятно е евреин. Йов е един от старовременните патриарси, живял и земята Уз, 1800 години преди Христа. Живял е много дълго. Когато започват изпитанията, децата му са били възрастни (1:4), след изпитанията той живее още 140 години.
Днес Йов е синоним на търпение. Много хора, макар и да не са чели Библията, знаят за търпението на Йов. Той бе много богат човек, с много добитък, слуги, слугини, благословен със 7 сина и 3 дъщери. За него Бог каза: „Човек, непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото“ (Йоав 1:1).
Бог вижда сърцата на всеки как са разположени към Него, знае делата ни.
Бог е доволен от Йов, от неговото послушание, смирение и страхопочитание. Бог се радва на неговата вярност и се гордее с него, затова се похвали на Сатана, че на земята няма подобен на Йов. Сатана също следи действията ни и се мъчи да ни отклони от Божия път. Когато не успее, тогава той омаловажава или изопачава нашето служение. Сатана предизвика Бога с това, че ако Бог отнеме богатството на Йов, той ще Го похули.
След като Бог разреши на Сатана да отнеме всичко, което Йов имаше, неочаквано върху него се стовариха куп изпитания. Един след друг пристигаха слугите и всеки донасяше все по-лоши вести за разграбването на воловете, ослиците, овцете, камилите и избиване на слугите му. Йов вече беше един беден човек. Докато още говореше последния слуга, дойде друг и известен, че къщата се съборила върху 10-те му деца иги умъртвила.
И след толкова много нещастие и мъка какво направи Йов? - „Раздра дрехите си, обръсна главата си и като падна на земята, поклони се“, т.е. изрази скръбта си без роптаене, с покорство и примирение към Бога.
Какво каза Йов? - „Гол излязох от утробата на майка си, гол и ще се върна“, т.е. той не бе прилепил сърцето си към богатството.
„Господ даде, Господ взе“ - прие Божията воля. „Да бъде благословено Божието име“ - изрази любов и преданост към Бога независимо от обстоятелствата.
Сатана омаловажи всичко това и поиска от Бога арзрешение за ново изпитание - „допри се до костите и до месата му и той ще Те похули в лице“ (Йов 2:5).
След като му разреши, Сатана порази Йов с много тежка болест. Йов се чешеше непрекъснато, дотолкова непоносими са били болките и сърбежите му, може би цялата му плът е била мокра и воняща, че той търсеше утешение в пепелта. Най-тежкото от всички изпитания бе това, че той нямаше подкрепа от никого. Приятелите му се държаха високомерно, а жена му го изостави. Но въпреки това Йов каза: „Само доброто ли да приемаме от Бога, а да не приемаме злото?“
Защо дойдоха изпитанията на Йов? - Всичко, което ни постига е допуснато от Бога. „Ето, в твоята ръка е всичко, що има той“ (Йов 1:12). И още: „Ето, той е в ръката ти“, каза Бог на Сатана. Без Негово разрешение не може да падне нито един косъм от главата ни, затова Сатана не предприе нищо, без да Му е разрешил Бог. Сатана се докосна до Йов само толкова, колкото Бог му разреши.
Бог вярва, че когато Йов не е вече в благополучие, пак ще бъде верен на Бога. Това бе един изпит на предаността и верността на Йов. Разбираме, че страданията ни не винаги са наказание за греховете ни.
Това бе едно средство за обучение, което донесе плод в живота на Йов (Евреи 12:11).
„Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са обучени чрез него“. Чрез изпитанията Йов израсна духовно, задълбочи връзката си с Бога, имаше лична среща с Него, след която Йов възкликна: „Слушал бях за Тебе със слушане на ухото, но сега окото ми Те вижда“ (42:5).
Тази среща го доведе до разкаяние и смирение - неизбежен резултат от срещата ни с Бога.
Подобно на Яков, Йов „се бори“ с Бога, надви и получи още по-големи благословения.
Всичко това загуби жена му. Тя отхвърли Бога, в резултат на което загуби толкова много духовни благословения. Тя имаше едно богато, хармонично и благословено семейство. Ако не бяха изпитанията, може би нямаше да се прояви истинската ѝ същност. Също както в живота на жената на Потифар, на сунамката и на Естир, дойде момент, когато те трябваше да направят своя избор, с който изявиха истинската си същност.
В живота на всеки човек идва момент, когато той трябва да направи избор, когато трябва да избере на каква основа ще гради живота си. За жената на Йов такъв момент бяха изпитанията, които ги позтигнаха.
Как реагираха сунамката, Естир и жената на Йов? - Различно. Защо? Това различен начин на изживяване на скръбта ли беше? - Не! Това е различна основа, на която човек стои. На каква основа градяха йов, сунамката и естир? - На канарата Исус!
Жената на Йов градеше на пясък, затова когато придойдоха водите, къщата ѝ рухна.
Ние знаем, че Бог създаде жената, за да бъде другар и помощник на мъжа си. Да бъде негова опора, заедно да делят радости и скърби, взаимно да си помагат.
Изпълни ли тя тази задача? - Не! Напротив, в най-тежкия момент за йов, когато имаше най-голяма нужда от подкрепа, какво направи жена му? Прояви ли съчувствие и разбиране? Утеши ли го? Подкрепи ли го морално и духовно? - Не! Не само това, но тя стана изкусител със страшните думи: „Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри!“ (Йов 2:9).
Какво значат тези думи? - Че ако човек е добре, тогава може да е праведен. Щом е в изпитание - не е нужно да е праведен? Нейните думи означават, че тя съгреши спрямо Бога. Защото не уповава на Него, не Му се довери, не бе готова да приеме Божията воля. Погрешно тя посочи Бог за виновен. Тя не успя да разбере, че макар Бог да допуска страдания, целта Му не е просто човек да страда и да се мъчи, но чрез страданията човек да се обучава, да се усъвършенства, за да даде добър плод в живота си. Крехкото ѝ щастие временно бе отнето, за да може да открие непроменящото се щастие - самия Бог. Но тя каза „Не“ на Бога. Това е най-голямата вина не само на нея, не само на всяка жена, но и на всеки човек.
Може ли да я оправдаем, като кажем, че тя не е имала писаното Божие слово, не е имала среда от вярващи приятели, които да я укрепят? Дори нищо друго да не е имала, тя имаше Йов, живия пример. В Яков 5:11 Словото възхвалява Йов, защото той използваше вярата си като щит срещу изкушенията на Сатана.
Библията не казва много за жената на Йов. От цялата Библия за нея се говори само в един стих, но той е достатъчен. Това, което казва за нея, е много тъжно. Тя е толкова безлична, че дори не се споменава името ѝ.
Дано никоя от нас във време на изпитания не каже „Не“ на Бога. Бог имаше доверие на Йов и той оправда това доверие, докато жена му не го оправда. Бог има доверие на всяка една от нас. Ще оправдаем ли доверието, което Бог ни гласува?
Йов 1; 2:1-10; 42:10-13
Книгата Йов се смята за една от старите книги в Библията. Авторът ѝ е неизвестен, вероятно е евреин. Йов е един от старовременните патриарси, живял и земята Уз, 1800 години преди Христа. Живял е много дълго. Когато започват изпитанията, децата му са били възрастни (1:4), след изпитанията той живее още 140 години.
Днес Йов е синоним на търпение. Много хора, макар и да не са чели Библията, знаят за търпението на Йов. Той бе много богат човек, с много добитък, слуги, слугини, благословен със 7 сина и 3 дъщери. За него Бог каза: „Човек, непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото“ (Йоав 1:1).
Бог вижда сърцата на всеки как са разположени към Него, знае делата ни.
Бог е доволен от Йов, от неговото послушание, смирение и страхопочитание. Бог се радва на неговата вярност и се гордее с него, затова се похвали на Сатана, че на земята няма подобен на Йов. Сатана също следи действията ни и се мъчи да ни отклони от Божия път. Когато не успее, тогава той омаловажава или изопачава нашето служение. Сатана предизвика Бога с това, че ако Бог отнеме богатството на Йов, той ще Го похули.
След като Бог разреши на Сатана да отнеме всичко, което Йов имаше, неочаквано върху него се стовариха куп изпитания. Един след друг пристигаха слугите и всеки донасяше все по-лоши вести за разграбването на воловете, ослиците, овцете, камилите и избиване на слугите му. Йов вече беше един беден човек. Докато още говореше последния слуга, дойде друг и известен, че къщата се съборила върху 10-те му деца иги умъртвила.
И след толкова много нещастие и мъка какво направи Йов? - „Раздра дрехите си, обръсна главата си и като падна на земята, поклони се“, т.е. изрази скръбта си без роптаене, с покорство и примирение към Бога.
Какво каза Йов? - „Гол излязох от утробата на майка си, гол и ще се върна“, т.е. той не бе прилепил сърцето си към богатството.
„Господ даде, Господ взе“ - прие Божията воля. „Да бъде благословено Божието име“ - изрази любов и преданост към Бога независимо от обстоятелствата.
Сатана омаловажи всичко това и поиска от Бога арзрешение за ново изпитание - „допри се до костите и до месата му и той ще Те похули в лице“ (Йов 2:5).
След като му разреши, Сатана порази Йов с много тежка болест. Йов се чешеше непрекъснато, дотолкова непоносими са били болките и сърбежите му, може би цялата му плът е била мокра и воняща, че той търсеше утешение в пепелта. Най-тежкото от всички изпитания бе това, че той нямаше подкрепа от никого. Приятелите му се държаха високомерно, а жена му го изостави. Но въпреки това Йов каза: „Само доброто ли да приемаме от Бога, а да не приемаме злото?“
Защо дойдоха изпитанията на Йов? - Всичко, което ни постига е допуснато от Бога. „Ето, в твоята ръка е всичко, що има той“ (Йов 1:12). И още: „Ето, той е в ръката ти“, каза Бог на Сатана. Без Негово разрешение не може да падне нито един косъм от главата ни, затова Сатана не предприе нищо, без да Му е разрешил Бог. Сатана се докосна до Йов само толкова, колкото Бог му разреши.
Бог вярва, че когато Йов не е вече в благополучие, пак ще бъде верен на Бога. Това бе един изпит на предаността и верността на Йов. Разбираме, че страданията ни не винаги са наказание за греховете ни.
Това бе едно средство за обучение, което донесе плод в живота на Йов (Евреи 12:11).
„Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са обучени чрез него“. Чрез изпитанията Йов израсна духовно, задълбочи връзката си с Бога, имаше лична среща с Него, след която Йов възкликна: „Слушал бях за Тебе със слушане на ухото, но сега окото ми Те вижда“ (42:5).
Тази среща го доведе до разкаяние и смирение - неизбежен резултат от срещата ни с Бога.
Подобно на Яков, Йов „се бори“ с Бога, надви и получи още по-големи благословения.
Всичко това загуби жена му. Тя отхвърли Бога, в резултат на което загуби толкова много духовни благословения. Тя имаше едно богато, хармонично и благословено семейство. Ако не бяха изпитанията, може би нямаше да се прояви истинската ѝ същност. Също както в живота на жената на Потифар, на сунамката и на Естир, дойде момент, когато те трябваше да направят своя избор, с който изявиха истинската си същност.
В живота на всеки човек идва момент, когато той трябва да направи избор, когато трябва да избере на каква основа ще гради живота си. За жената на Йов такъв момент бяха изпитанията, които ги позтигнаха.
Как реагираха сунамката, Естир и жената на Йов? - Различно. Защо? Това различен начин на изживяване на скръбта ли беше? - Не! Това е различна основа, на която човек стои. На каква основа градяха йов, сунамката и естир? - На канарата Исус!
Жената на Йов градеше на пясък, затова когато придойдоха водите, къщата ѝ рухна.
Ние знаем, че Бог създаде жената, за да бъде другар и помощник на мъжа си. Да бъде негова опора, заедно да делят радости и скърби, взаимно да си помагат.
Изпълни ли тя тази задача? - Не! Напротив, в най-тежкия момент за йов, когато имаше най-голяма нужда от подкрепа, какво направи жена му? Прояви ли съчувствие и разбиране? Утеши ли го? Подкрепи ли го морално и духовно? - Не! Не само това, но тя стана изкусител със страшните думи: „Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри!“ (Йов 2:9).
Какво значат тези думи? - Че ако човек е добре, тогава може да е праведен. Щом е в изпитание - не е нужно да е праведен? Нейните думи означават, че тя съгреши спрямо Бога. Защото не уповава на Него, не Му се довери, не бе готова да приеме Божията воля. Погрешно тя посочи Бог за виновен. Тя не успя да разбере, че макар Бог да допуска страдания, целта Му не е просто човек да страда и да се мъчи, но чрез страданията човек да се обучава, да се усъвършенства, за да даде добър плод в живота си. Крехкото ѝ щастие временно бе отнето, за да може да открие непроменящото се щастие - самия Бог. Но тя каза „Не“ на Бога. Това е най-голямата вина не само на нея, не само на всяка жена, но и на всеки човек.
Може ли да я оправдаем, като кажем, че тя не е имала писаното Божие слово, не е имала среда от вярващи приятели, които да я укрепят? Дори нищо друго да не е имала, тя имаше Йов, живия пример. В Яков 5:11 Словото възхвалява Йов, защото той използваше вярата си като щит срещу изкушенията на Сатана.
Библията не казва много за жената на Йов. От цялата Библия за нея се говори само в един стих, но той е достатъчен. Това, което казва за нея, е много тъжно. Тя е толкова безлична, че дори не се споменава името ѝ.
Дано никоя от нас във време на изпитания не каже „Не“ на Бога. Бог имаше доверие на Йов и той оправда това доверие, докато жена му не го оправда. Бог има доверие на всяка една от нас. Ще оправдаем ли доверието, което Бог ни гласува?
Няма коментари
