Постинг
24.11.2019 04:00 -
Жената в светлината на Библията
6. Майчинството - служение на Бога.
Майчинството е най-голямото благословение от Бога. То е най-висшето призвание, най-голямата привилегия, която Бог дава на жената, но и най-висша отговорност. Майчинството е най-значителната роля и служение, което Бог е поверил на жената. Затова трябва да се отнасяме към него с много голяма серизоност и посвещение. То е биологично заложено от Бога, защото е първото благословение, което Бог даде в Едем: „Плодете и размножавайте се, напълнете земята“ (Битие 1:28).
Чрез майчинството Бог ни направи Свои съработнички, Свои сътворци. Той ни повери тази привилегия - да създаваме и даряваме живот заедно с Него. Затова Псалмопевецът възкликва: „Ти си образувал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя,защото страшно и чудно съм създаден.“ (Псалом 139:13, 14)
Майката е нивата, бащата е семето. Без семе няма плод. НО всъщност „Плодът на утробата е награда от Него“ (Псалом 127:3). В действителност Бог е Творецът. Той само ни прави Свои съучастнички, Свои сътворци, използвайки ни като инструменти и като съдове.
Освен да даряваме живот заедно с Бога, Той ни прави и съработнички в нещо много по-важно и ценно. Бог ни поверява малките, крехки създания, за да ги отгледаме и възпитаме, та от тях да станат здрави, зрели личности и човеци за Божия прослава.
Това е най-важната мисия на майчинството - да възпитаваме децата си, да ги наставим в Божия път. На майката Бог поверява да отгледа детето физически: да го храни, да се грижи за тялото му, да го възпитава, да моделира ума му, за да се развива и помъдрява. НО най-важното, което Бог очаква да направи всяка майка е да храни, да моделира душата на детето. На нас, майките, Бог поверява най-ценното нещо в този свят - душите на невинните създания. Ние трябва така да ги наставляваме, че те да познаят Бога. Тогава ние ще сме създали нещо трайно за вечността.
Има ли някоя професия, която би имала тази възможност? - Психолог, учител, лекар, пастир? - Да, но само отчасти.
Майката е уникално творение, надарена с много любов, която е част от божествената любов. Бог е заложил у нея всички необходими качества, за да може да изпълни това велико призвание - да моделира ума, да храни тела и души, да развива душевен потенциал.
Къде едно дете расте най-добре? - Естествено не на улицата, не в обществените и социалните домове, а в един истински, християнски дом. Затова едно от много важните условия, за да постигнем тези възвишени цели, е какъв дом ще осигурим на нашите деца. Домът може да се сравни с инкубатор, чиято среда благоприятства за растежа на детето, което в противен случай може да не оцелее - не само физически, но психически, душевно и духовно. Следва ли тогава, че като осигуряваме подходящ дом за нашите деца, ние служим на Бога? - Уверено бихме казали: „Да!“
Библията гледа на децата като на наследници: „Наследство от Господа и награда от Него“ (Пс. 127:3). Те са дар от Бога! Библията ги сравнява още и с „Маслинени фиданки около трапезата“ (Пс. 128:3), т.е. крехки младоци, които ние трябва да отгледаме, за да станат силни и продуктивни маслинови дръвчета.
С други думи, Бог ни дава децата назаем. Те принадлежат на Бога, но Той ни ги поверява за известно време, за да ги отхраним и наставим в Божия път и да Му ги върнем, като ги заведем при Него. Родителите са партниори на Бога не само при създаването. но и при възпитанието. Бог иска да хванем за ръка своите деца и да ги водим към спасение и християнска зрялост.
Библията сравнява децата и със „стрели в ръката на воюващия“ (Пс. 127:4). От нас зависи в каква посока ще ги изстреляме.
Откога започва възпитанието на децата? Божието Слово ни поучава: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя си, когато лягаш и когато ставаш“ (Втор. 6:5-9).
Възпитанието на децата започва много преди те да се родят. То започва от нас, от майките и от бащите. В този текст Словото казва, че първо ти трябва да възлюбиш Господа твоя Бог и то с цяло сърце и душа. И чак тогава да учиш детето. На какво? - На любов към Бога. Ако ти не си възлюбил Бога, тогава как и на какво ще учиш детето си?
Кога да учим децата си? - „Когато седиш, когато ходиш, когато стваш и лягаш“, т.е. винаги. Иначе казано, да ги учим с думи и дела, с примера на живота си.
Кое е правилното възпитание на детето? - Да го научим, да го наставим в Божия път: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и няма да се отклони от него дори и когато остарее“ (Притчи 22:6).
За да можем пълноценно да изпълним нашето предназначение и задължение пред Бога като майки, всяка от нас трябва лично да посвети себе си на Бога и от Него да търси помощ и сътрудничество. При възпитанието на децата си, Божието Слово ни посочва някои грешки, които можем да направим: „Бащи, не дразнете децата си, но ги възпитавайте в Господнето учение и наставление“ (Ефес. 6:4).
Как можем да дразним децата си? - Когато изпаднем в крайности, като прекаляваме в поучение и то им стане досадно. Когато прекалено много ги коригираме може да ги изкараме от търпение. Затова Божието Слово ни съветва: „Бащи, не дразнете децата си, за ада не се обезсърчават“ (Кол. 3:21). Коригирането без любов има обратен ефект. Когато непрекъснато или много често им натякваме техните грешки и недостатъци, вместо да ги поощряваме, това също обезсърчава децата ни. Те може да стигнат до заключението, че не са способни да се поправят.
Друга крайност е пренебрегнатото дете. Детето оставено на самотек, без наставление, но и без коригиране: „Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си“ (Притчи 29:15).
В книгата Съдии 2:10-15 се разказва за евреите, които пренебрегнаха поучението на децата в Господния път и това бе причината те да станат плячка на фалшивите езически религии. „Цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делата, които беше извършил за Израил, и израилтяните извършиха зло пред Господа, като се кланяха на Вааламитите. Те изоставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел от египетската зеемя, и се кланяха на други богове, от боговете на племената, които бяха около тях ... и разгневиха Господа“ (Съдии 2:10-12).
Защо младото поколение не знаеше Господа? - Защото родителите им не ги бяха научили. Те бяха нарушили Божията заповед да учат децата си на Божия закон, да кажат на децата си, че единствения истински Бог е израилевият Бог. Те не разказаха на децата си за чудесата, които Този Бог извърши за тях. Децата им нямаха знания, поради което и съгрешиха и бяха наказани.
Като родители, особено ние майките, трябва да говорим, да казваме на децата за истинския Бог, за това какво направи за нас и какво иска Той от нас и тях. Нека не оставяме светът да ги учи и възпитава. В Псалом 78:3-7 имаме обещание, което всяка от нас може да направи: „Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, няма да го скрием от децата си, но на идното поколение ще разказваме ... Неговата сила и чудесните дела, които извърши ... за да ги знае идното поколение, децата, които щяха да се родят, за да станат те и да ги разказват на своите деца. За да възложат надеждата си на Бога и да пазят Неговите заповеди.“
В Библията има още много стихове, които говорят за ролята на майката (и на бащата, разбира се) за възпитанието на децата. Много добро поучение имаме в Притчи 31:1-9, с което майката на Лемуил го напътства. Макар че той вече е порасъл, макар че е цар, това не я спира, защото тя е загрижена за неговото духовно и морално състояние.
Това е пример за всички жени, особено за тези, чиито деца са пораснали. Ролята на майката да възпитава и насърчава децата си не свършва, когато те пораснат. Докато сме живи, ние сме майки и има с какво да сме полезни на порасналите си деца. особено нужни и резултатни са нашите молитви за тях. Нека не преставаме да се молим. Майката на св. Августин е много добър пример. За неговото обръщение тя се е молила цели 20 години.
Бог има доверие на майките, затова заедно с препоръката децата да слушат поуката на баща си, казва: „И не отхвърляй наставлението на майка си“ (Притчи 1:8). А в Притчи 6:20 набляга: „Не отстъпвай от наставлението на майка си“.
Децата ще изпълняват стиховете отправени към тях, когато ги учим на подчинение на Божието Слово. Това задължава нас жените да бъдем добри и просветени майки, които познават Божието Слово и живеят според него.
Когато ап. Павел съветва как да се обхождат различните групи в църквата - жени, мъже, бащи, слуги, той отправя съвет и към децата, в който заедно с бащите включва и майката: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа“ (Кол. 3:20).
За кои родители се отнася това? - За вярващите, за тези, които познават Божието Слово и ще карат децата си да се покоряват на неща, които не са в противоречие със Словото, а съобразени с неговите принципи. Казахме, че жените в Стария Завет бяха включени в закона.Когато Моисей четеше закона пред народа, жените също присъстваха. Те чуваха Божиите думи да не забравят делата, които Бог извърши за Израил, да помнят Божия закон и ан него да учат децата и внуците си (Втор. 4:9, 10; 6:2, 7,20, 21). Пример на майки, които изпълняваха тези думи и ги предаваха на децата си, са майката на Йосиф, на Моисей, на Данаил и на трите момци с него. Нека не забравяме и майката на малкото момиче, прислужничката на съпругата на Нееман. Всички те бяха отделени от дом, от и от народа си още като деца, но това, на което ги бяха научили техните майки, те не забравиха и когато пораснаха.
Много добър пример за предаване на добро майчинство от поколение на поколение са бабата и майката на Тимотей. Неговият баща не бил евреин, а грък, но бабата и майката на Тимотей изпълнили своето най-важно задължение, най-важното служение като жени и майки. Те предадоха вярата си една на друга, а след това и на него. Ап. Павел пише: „Твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Луида и в майка ти Евникия“ (2 Тим. 1:5).
За съжаление днес на майчинството се гледа с лекота, макар да знаем поговорката, че ръката, която клати люлката, управлява света. Днес, в този морално разложен и духовно загниващ свят, нуждата от истински посветени съпруги и майки, приели тази роля като призвание и служение на БОга, е много голяма. Нуждата от жени, осъзнали, че добро майчинство е не само осигуряването на храна, облекло, уют, образование - все важни и нужни неща, но и още нещо.
Доброто майчинство е да осигурим на децата си подходяща атмосфера на любов и християнски взаимоотношения. Доброто майчинство е да наставим нашите деца в Господния път; от най-ранна възраст да ги заведем при Бога, ставайки Божии чада, а не да отгледаме деца за ада. Нека като майки вършим това с посвещение.
Ако имаме съзнанието, че сме съработнички, че сме партниорки на Бога, че Той ни е заел временно децата само за да ги отгледаме и възпитаме и че трябва да ги върнем на Бога, а не да се изгубят в света, тогава всичко свързано с това, ще бъде служение на Бога.
Тогава на въпроса възможно ли е да има награда на небето за приготвяне на храна, за изпирането на куп пелени, за изхвърляне на детски гърнета, за безсънни нощи и за куп досадни задължени? - Ние ще отговорим с „ДА!“ Защото това е служение на Бога. Това е служение равно на служението на учителките в неделното училище, на воденето на библейски групи, на евангелизиране, на проповядване. Има жени, на които Бог по някаква причина не е дал деца. Могат ли те да използват по някакъв начин дарбата майчинство? Бог казва: „Весели се неплодна, която не раждаш; запей с радост и възкликни, ти, която не си в болки на раждане; защото повече са синовете на самотната, отколкото синовете на омъжената“ (Исая 54:1).
Кои са децата на самотната? - Те са чадата по дух и по служение. Тези духовни майки са основали сиропиталища, училища, болници и домове за бездомни деца по целия свят. Създавали са и създават фондации и организации за подпомагане на болни и малтретирани жени и деца, пострадали от бедствия, пожари, войни, суши, глад, епидемии ... Майки, чиито чада не са само деца, но хиляди и милиони човешки същества по целия свят. Ще споменем на всички добре познатата Майка Тереза, а също и Флорънс Найъингейл - основателката на Червения кръст; Лейди Странгфорд, която с лични средства подпомага с лекарства, одеяла и подслон хиляди бедстващи българи в освободителната Руско-турска война. Божието Слово казва: „Неомъжената се грижи за това, което е Господне“ (1 Кор. 7:34).
Така че като жени, независимо омъжени или не, майки или бездетни, Бог ни предлага служение, та от крехките, беззащитни, тленни същества в този свят да направим нещо нетленно, вечно!
(следва)
Майчинството е най-голямото благословение от Бога. То е най-висшето призвание, най-голямата привилегия, която Бог дава на жената, но и най-висша отговорност. Майчинството е най-значителната роля и служение, което Бог е поверил на жената. Затова трябва да се отнасяме към него с много голяма серизоност и посвещение. То е биологично заложено от Бога, защото е първото благословение, което Бог даде в Едем: „Плодете и размножавайте се, напълнете земята“ (Битие 1:28).
Чрез майчинството Бог ни направи Свои съработнички, Свои сътворци. Той ни повери тази привилегия - да създаваме и даряваме живот заедно с Него. Затова Псалмопевецът възкликва: „Ти си образувал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя,защото страшно и чудно съм създаден.“ (Псалом 139:13, 14)
Майката е нивата, бащата е семето. Без семе няма плод. НО всъщност „Плодът на утробата е награда от Него“ (Псалом 127:3). В действителност Бог е Творецът. Той само ни прави Свои съучастнички, Свои сътворци, използвайки ни като инструменти и като съдове.
Освен да даряваме живот заедно с Бога, Той ни прави и съработнички в нещо много по-важно и ценно. Бог ни поверява малките, крехки създания, за да ги отгледаме и възпитаме, та от тях да станат здрави, зрели личности и човеци за Божия прослава.
Това е най-важната мисия на майчинството - да възпитаваме децата си, да ги наставим в Божия път. На майката Бог поверява да отгледа детето физически: да го храни, да се грижи за тялото му, да го възпитава, да моделира ума му, за да се развива и помъдрява. НО най-важното, което Бог очаква да направи всяка майка е да храни, да моделира душата на детето. На нас, майките, Бог поверява най-ценното нещо в този свят - душите на невинните създания. Ние трябва така да ги наставляваме, че те да познаят Бога. Тогава ние ще сме създали нещо трайно за вечността.
Има ли някоя професия, която би имала тази възможност? - Психолог, учител, лекар, пастир? - Да, но само отчасти.
Майката е уникално творение, надарена с много любов, която е част от божествената любов. Бог е заложил у нея всички необходими качества, за да може да изпълни това велико призвание - да моделира ума, да храни тела и души, да развива душевен потенциал.
Къде едно дете расте най-добре? - Естествено не на улицата, не в обществените и социалните домове, а в един истински, християнски дом. Затова едно от много важните условия, за да постигнем тези възвишени цели, е какъв дом ще осигурим на нашите деца. Домът може да се сравни с инкубатор, чиято среда благоприятства за растежа на детето, което в противен случай може да не оцелее - не само физически, но психически, душевно и духовно. Следва ли тогава, че като осигуряваме подходящ дом за нашите деца, ние служим на Бога? - Уверено бихме казали: „Да!“
Библията гледа на децата като на наследници: „Наследство от Господа и награда от Него“ (Пс. 127:3). Те са дар от Бога! Библията ги сравнява още и с „Маслинени фиданки около трапезата“ (Пс. 128:3), т.е. крехки младоци, които ние трябва да отгледаме, за да станат силни и продуктивни маслинови дръвчета.
С други думи, Бог ни дава децата назаем. Те принадлежат на Бога, но Той ни ги поверява за известно време, за да ги отхраним и наставим в Божия път и да Му ги върнем, като ги заведем при Него. Родителите са партниори на Бога не само при създаването. но и при възпитанието. Бог иска да хванем за ръка своите деца и да ги водим към спасение и християнска зрялост.
Библията сравнява децата и със „стрели в ръката на воюващия“ (Пс. 127:4). От нас зависи в каква посока ще ги изстреляме.
Откога започва възпитанието на децата? Божието Слово ни поучава: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя си, когато лягаш и когато ставаш“ (Втор. 6:5-9).
Възпитанието на децата започва много преди те да се родят. То започва от нас, от майките и от бащите. В този текст Словото казва, че първо ти трябва да възлюбиш Господа твоя Бог и то с цяло сърце и душа. И чак тогава да учиш детето. На какво? - На любов към Бога. Ако ти не си възлюбил Бога, тогава как и на какво ще учиш детето си?
Кога да учим децата си? - „Когато седиш, когато ходиш, когато стваш и лягаш“, т.е. винаги. Иначе казано, да ги учим с думи и дела, с примера на живота си.
Кое е правилното възпитание на детето? - Да го научим, да го наставим в Божия път: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и няма да се отклони от него дори и когато остарее“ (Притчи 22:6).
За да можем пълноценно да изпълним нашето предназначение и задължение пред Бога като майки, всяка от нас трябва лично да посвети себе си на Бога и от Него да търси помощ и сътрудничество. При възпитанието на децата си, Божието Слово ни посочва някои грешки, които можем да направим: „Бащи, не дразнете децата си, но ги възпитавайте в Господнето учение и наставление“ (Ефес. 6:4).
Как можем да дразним децата си? - Когато изпаднем в крайности, като прекаляваме в поучение и то им стане досадно. Когато прекалено много ги коригираме може да ги изкараме от търпение. Затова Божието Слово ни съветва: „Бащи, не дразнете децата си, за ада не се обезсърчават“ (Кол. 3:21). Коригирането без любов има обратен ефект. Когато непрекъснато или много често им натякваме техните грешки и недостатъци, вместо да ги поощряваме, това също обезсърчава децата ни. Те може да стигнат до заключението, че не са способни да се поправят.
Друга крайност е пренебрегнатото дете. Детето оставено на самотек, без наставление, но и без коригиране: „Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си“ (Притчи 29:15).
В книгата Съдии 2:10-15 се разказва за евреите, които пренебрегнаха поучението на децата в Господния път и това бе причината те да станат плячка на фалшивите езически религии. „Цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делата, които беше извършил за Израил, и израилтяните извършиха зло пред Господа, като се кланяха на Вааламитите. Те изоставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел от египетската зеемя, и се кланяха на други богове, от боговете на племената, които бяха около тях ... и разгневиха Господа“ (Съдии 2:10-12).
Защо младото поколение не знаеше Господа? - Защото родителите им не ги бяха научили. Те бяха нарушили Божията заповед да учат децата си на Божия закон, да кажат на децата си, че единствения истински Бог е израилевият Бог. Те не разказаха на децата си за чудесата, които Този Бог извърши за тях. Децата им нямаха знания, поради което и съгрешиха и бяха наказани.
Като родители, особено ние майките, трябва да говорим, да казваме на децата за истинския Бог, за това какво направи за нас и какво иска Той от нас и тях. Нека не оставяме светът да ги учи и възпитава. В Псалом 78:3-7 имаме обещание, което всяка от нас може да направи: „Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, няма да го скрием от децата си, но на идното поколение ще разказваме ... Неговата сила и чудесните дела, които извърши ... за да ги знае идното поколение, децата, които щяха да се родят, за да станат те и да ги разказват на своите деца. За да възложат надеждата си на Бога и да пазят Неговите заповеди.“
В Библията има още много стихове, които говорят за ролята на майката (и на бащата, разбира се) за възпитанието на децата. Много добро поучение имаме в Притчи 31:1-9, с което майката на Лемуил го напътства. Макар че той вече е порасъл, макар че е цар, това не я спира, защото тя е загрижена за неговото духовно и морално състояние.
Това е пример за всички жени, особено за тези, чиито деца са пораснали. Ролята на майката да възпитава и насърчава децата си не свършва, когато те пораснат. Докато сме живи, ние сме майки и има с какво да сме полезни на порасналите си деца. особено нужни и резултатни са нашите молитви за тях. Нека не преставаме да се молим. Майката на св. Августин е много добър пример. За неговото обръщение тя се е молила цели 20 години.
Бог има доверие на майките, затова заедно с препоръката децата да слушат поуката на баща си, казва: „И не отхвърляй наставлението на майка си“ (Притчи 1:8). А в Притчи 6:20 набляга: „Не отстъпвай от наставлението на майка си“.
Децата ще изпълняват стиховете отправени към тях, когато ги учим на подчинение на Божието Слово. Това задължава нас жените да бъдем добри и просветени майки, които познават Божието Слово и живеят според него.
Когато ап. Павел съветва как да се обхождат различните групи в църквата - жени, мъже, бащи, слуги, той отправя съвет и към децата, в който заедно с бащите включва и майката: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа“ (Кол. 3:20).
За кои родители се отнася това? - За вярващите, за тези, които познават Божието Слово и ще карат децата си да се покоряват на неща, които не са в противоречие със Словото, а съобразени с неговите принципи. Казахме, че жените в Стария Завет бяха включени в закона.Когато Моисей четеше закона пред народа, жените също присъстваха. Те чуваха Божиите думи да не забравят делата, които Бог извърши за Израил, да помнят Божия закон и ан него да учат децата и внуците си (Втор. 4:9, 10; 6:2, 7,20, 21). Пример на майки, които изпълняваха тези думи и ги предаваха на децата си, са майката на Йосиф, на Моисей, на Данаил и на трите момци с него. Нека не забравяме и майката на малкото момиче, прислужничката на съпругата на Нееман. Всички те бяха отделени от дом, от и от народа си още като деца, но това, на което ги бяха научили техните майки, те не забравиха и когато пораснаха.
Много добър пример за предаване на добро майчинство от поколение на поколение са бабата и майката на Тимотей. Неговият баща не бил евреин, а грък, но бабата и майката на Тимотей изпълнили своето най-важно задължение, най-важното служение като жени и майки. Те предадоха вярата си една на друга, а след това и на него. Ап. Павел пише: „Твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Луида и в майка ти Евникия“ (2 Тим. 1:5).
За съжаление днес на майчинството се гледа с лекота, макар да знаем поговорката, че ръката, която клати люлката, управлява света. Днес, в този морално разложен и духовно загниващ свят, нуждата от истински посветени съпруги и майки, приели тази роля като призвание и служение на БОга, е много голяма. Нуждата от жени, осъзнали, че добро майчинство е не само осигуряването на храна, облекло, уют, образование - все важни и нужни неща, но и още нещо.
Доброто майчинство е да осигурим на децата си подходяща атмосфера на любов и християнски взаимоотношения. Доброто майчинство е да наставим нашите деца в Господния път; от най-ранна възраст да ги заведем при Бога, ставайки Божии чада, а не да отгледаме деца за ада. Нека като майки вършим това с посвещение.
Ако имаме съзнанието, че сме съработнички, че сме партниорки на Бога, че Той ни е заел временно децата само за да ги отгледаме и възпитаме и че трябва да ги върнем на Бога, а не да се изгубят в света, тогава всичко свързано с това, ще бъде служение на Бога.
Тогава на въпроса възможно ли е да има награда на небето за приготвяне на храна, за изпирането на куп пелени, за изхвърляне на детски гърнета, за безсънни нощи и за куп досадни задължени? - Ние ще отговорим с „ДА!“ Защото това е служение на Бога. Това е служение равно на служението на учителките в неделното училище, на воденето на библейски групи, на евангелизиране, на проповядване. Има жени, на които Бог по някаква причина не е дал деца. Могат ли те да използват по някакъв начин дарбата майчинство? Бог казва: „Весели се неплодна, която не раждаш; запей с радост и възкликни, ти, която не си в болки на раждане; защото повече са синовете на самотната, отколкото синовете на омъжената“ (Исая 54:1).
Кои са децата на самотната? - Те са чадата по дух и по служение. Тези духовни майки са основали сиропиталища, училища, болници и домове за бездомни деца по целия свят. Създавали са и създават фондации и организации за подпомагане на болни и малтретирани жени и деца, пострадали от бедствия, пожари, войни, суши, глад, епидемии ... Майки, чиито чада не са само деца, но хиляди и милиони човешки същества по целия свят. Ще споменем на всички добре познатата Майка Тереза, а също и Флорънс Найъингейл - основателката на Червения кръст; Лейди Странгфорд, която с лични средства подпомага с лекарства, одеяла и подслон хиляди бедстващи българи в освободителната Руско-турска война. Божието Слово казва: „Неомъжената се грижи за това, което е Господне“ (1 Кор. 7:34).
Така че като жени, независимо омъжени или не, майки или бездетни, Бог ни предлага служение, та от крехките, беззащитни, тленни същества в този свят да направим нещо нетленно, вечно!
(следва)
Следпразнична депресия - това не е за ме...
Защо ВРЕМЕТО НА РАЖДАНЕ Е МНОГО ВАЖНО!
Близначки родени в различни години
Защо ВРЕМЕТО НА РАЖДАНЕ Е МНОГО ВАЖНО!
Близначки родени в различни години
Няма коментари
