Постинг
10.12.2018 04:15 -
СТРАХ ОТ НОВОТО
За прочитане: Деяния 2:17-21
„И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.“ (Матей 14:26) То си беше за страх - да видиш внезапно пред себе си човешка фигура да ходи, но не по твърдото, а по вода ... Такива неща не се виждат всеки ден.
Непознатото винаги ни плаши. То някак разбива нашите представи за света и за ценностите в него, кара ни да се чувстваме неуверени. Образно казано, и ние някак стъпваме върху вода, а не на здрава основа. Откак бяха тръгнали да следват Исус, апостолите постоянно трябваше да се сблъскват с нови и странни неща, даслушат странни думи, да виждат невероятни гледки. Това хем ги караше да се чувстват щастливи, хем ги и плашеше. Някакъв нов свят изникваше пред очите им, в който всичко беше особено и непознато. Можем да разберем чувствата на Петър, който пред лицето на невроятния улов на риба падна на колене и се помоли: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек“ (Лука 5:8). С други думи, не ми разрушавай малкия свят, той е беден и безрадостен, но си е мой. Колко пъти сме се плашили от онова, което ни предлага Исус! Хубаво е, велико е, духовно е, но ние искаме да си караме по нашему, да си останем в нашия скромен свят, където всичко ни е толкова добре познато и родно.
Нищо страшно няма. Господ Исус не ни кара да вършим нещо против интелесите ни; няма да ни превърне в роби или роботи. В самата ни природа е заложен стремежът към промяна и усъвършенстване, към качване на по-високо ниво. Светът около нас постоянно се променя, особено в наши дни. С шеметна скорост изникват новости, измислят се все по-невероятни машини, превозни средства. И ние всикваме с тях, приемаме ги. А защо така трудно приемаме промяната, към която Господ Исус ни води? Кое толкова силно ни задържа в стария ни и посредствен живот?
МОЛИТВА: Господи, обновявай умовете и сърцата ни чрез действието на освещаващия Свой Дух и ни помогни да приемаме волята Ти, каквато и да е тя. Благослови вярата ни да бъде винаги подготвена за новите опитности, които Ти даваш на всеки Твой ученик. Амин.
Тема за размисъл: Под земното слънце няма нищо ново; под Слънцето на правдата няма нищо старо.
„И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.“ (Матей 14:26) То си беше за страх - да видиш внезапно пред себе си човешка фигура да ходи, но не по твърдото, а по вода ... Такива неща не се виждат всеки ден.
Непознатото винаги ни плаши. То някак разбива нашите представи за света и за ценностите в него, кара ни да се чувстваме неуверени. Образно казано, и ние някак стъпваме върху вода, а не на здрава основа. Откак бяха тръгнали да следват Исус, апостолите постоянно трябваше да се сблъскват с нови и странни неща, даслушат странни думи, да виждат невероятни гледки. Това хем ги караше да се чувстват щастливи, хем ги и плашеше. Някакъв нов свят изникваше пред очите им, в който всичко беше особено и непознато. Можем да разберем чувствата на Петър, който пред лицето на невроятния улов на риба падна на колене и се помоли: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек“ (Лука 5:8). С други думи, не ми разрушавай малкия свят, той е беден и безрадостен, но си е мой. Колко пъти сме се плашили от онова, което ни предлага Исус! Хубаво е, велико е, духовно е, но ние искаме да си караме по нашему, да си останем в нашия скромен свят, където всичко ни е толкова добре познато и родно.
Нищо страшно няма. Господ Исус не ни кара да вършим нещо против интелесите ни; няма да ни превърне в роби или роботи. В самата ни природа е заложен стремежът към промяна и усъвършенстване, към качване на по-високо ниво. Светът около нас постоянно се променя, особено в наши дни. С шеметна скорост изникват новости, измислят се все по-невероятни машини, превозни средства. И ние всикваме с тях, приемаме ги. А защо така трудно приемаме промяната, към която Господ Исус ни води? Кое толкова силно ни задържа в стария ни и посредствен живот?
МОЛИТВА: Господи, обновявай умовете и сърцата ни чрез действието на освещаващия Свой Дух и ни помогни да приемаме волята Ти, каквато и да е тя. Благослови вярата ни да бъде винаги подготвена за новите опитности, които Ти даваш на всеки Твой ученик. Амин.
Тема за размисъл: Под земното слънце няма нищо ново; под Слънцето на правдата няма нищо старо.
Няма коментари
