„Като знаем, че нашето старо естество беше разпнато с Него, за да унищожи тялото на греха.“ (Римл. 6:6)

Дълги години след моето покаяние непрекъснато ме учеха да се държа за този стих. Но колкото и да се считах умрял за греха, толкова повече той оживяваше в мен. Просто не можех да повярвам, че съм мъртъв и не виждах никакво средство, с което мога да предизвикам смъртта. Винаги когато отивах за помощ при братята те ми казваха да чета Римл. 6:11 но колкото повече четях този стих, толкова по-далеч от мен беше смъртта. В скръбта си извиках към Бога: „Господи, след като не съм дорасъл да разбера едно толкова елементарно начало в словото Ти, аз не съм достоен и вече няма да проповядвам, докато не получа истинска светлина по този въпрос!“ Месеци наред аз търсех и се молех, понякога дори с пост, но желаният отговор все не се получаваше.
Тогава една сутрин (никога няма да я забравя), когато отворих Библията и казах отново: „Господи, отвори очите ми!“, изведнъж Христос ме заля със светлина. Видях, че съм скрит в Него и че тогава, когато Той умря, и аз умрях с Него. Нашият стар човек беше разпнат на кръста заедно с Исуса.
Изведнъж това стана за мен тъй действително и реално, че изпитах радостта и желанието да изтичам по улиците на Шанхай и да разкажа на всички за своето ново откритие.