Постинг
07.10.2018 03:54 -
ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 7 ОКТОМВРИ
„Чули сте, че е било казано на старовременните ... но Аз ви казвам.“ (Мат. 5:21)
Който се придържа към закона, поставя живота си в зависимост от правила, които принадлежат на миналото и не е способен да последва онова, което Христос му казва днес.В закона ние виждаме нормите, мащабите на нашия живот, но това са фиксирани мащаби. Когато бях дете и ходех на училище, в часовете по физическо възпитание ние се учехме да скачаме висок скок. Учителят ни регулираше височината на летвата според възрастта и силите на всеки ученик. Мащабът беше променлив и ни даваше възможност да се развиваме. За разлика от него, мащабът на закона е закован. Той не дава пространство за действие благодарение, на което бихме могли да надминем установената норма.
„Но Аз ви казвам ...“ Тези думи съдържат един вечно валиден принцип. Случвало ми се е да чувам как някои хора отхвърлят решаването на известен проблем със следните аргументи: „Ах, този въпрос е решен окончателно още във времето на Калвин (или на Уесли, или на Дарби).“ Но времето на тези хора се числи към „миналите времена“, както и моето и твоето вчера. Ако аз постъпвам така, както съм постъпвал преди месец, защото Христос днес изисква това от мен, тогава живея духовно. Но ако го правя, защото Исус преди месец ми е заповядал, тогава аз постъпвам „по закон“. Законът може да има хилядолетна възраст, но може да бъде и на осем дни. Духовното ръководство се обновява всеки ден. Решаващото е: готови ли сме в нашето пътуване с Бога всеки ден да приемаме това винаги ново духовно водителство?
Който се придържа към закона, поставя живота си в зависимост от правила, които принадлежат на миналото и не е способен да последва онова, което Христос му казва днес.В закона ние виждаме нормите, мащабите на нашия живот, но това са фиксирани мащаби. Когато бях дете и ходех на училище, в часовете по физическо възпитание ние се учехме да скачаме висок скок. Учителят ни регулираше височината на летвата според възрастта и силите на всеки ученик. Мащабът беше променлив и ни даваше възможност да се развиваме. За разлика от него, мащабът на закона е закован. Той не дава пространство за действие благодарение, на което бихме могли да надминем установената норма.
„Но Аз ви казвам ...“ Тези думи съдържат един вечно валиден принцип. Случвало ми се е да чувам как някои хора отхвърлят решаването на известен проблем със следните аргументи: „Ах, този въпрос е решен окончателно още във времето на Калвин (или на Уесли, или на Дарби).“ Но времето на тези хора се числи към „миналите времена“, както и моето и твоето вчера. Ако аз постъпвам така, както съм постъпвал преди месец, защото Христос днес изисква това от мен, тогава живея духовно. Но ако го правя, защото Исус преди месец ми е заповядал, тогава аз постъпвам „по закон“. Законът може да има хилядолетна възраст, но може да бъде и на осем дни. Духовното ръководство се обновява всеки ден. Решаващото е: готови ли сме в нашето пътуване с Бога всеки ден да приемаме това винаги ново духовно водителство?
Вълнообразно
Няма коментари