„Спомнете си за жената на Лот! Който търси да запази живота си ще го изгуби, а който го изгуби, той ще го запази.“  (Лука 17:32)

Ако не се лъжа, това е единственото място в Новия Завет, което ни учи как трябва да се държим, когато Христос дойде отново и ни повика, за да ни грабне. В миг ние ще разберем кое е нашето съкровище и с какво е свързано сърцето ни. Ако това е Христос, ние няма да бъдем оставени тук.  Много често обаче се случва така, че ние се привързваме повече към дарбите, отколкото към Дарителя. Да, ние дори обичаме повече работата си за Бога, отколкото от самия Бог. Но който е на покрива не бива да слиза, за да събере покъщнината си. Нека си послужим с друг пример. Аз работя върху една книга. Написал съм вече 8 глави и ми остават още 9. Господ сам е вложил тази работа в сърцето ми. Нека приемем, че точно в този момент Господ ме повика при Себе Си. Бих ли имал право да си помисля: „А какво ще стане с книгата ми?“ Нима тази работа, която сама по себе си е ценна, не се превръща в скоба, която ме привързва със земята? Решаващото е: С какво е свързано сърцето ми?