„Нека да докараме от Сило ковчега на нашия Бог при нас.“ (1 Царе 4:3)

За израилтяните Божият ковчег беше ковчег на Неговия завет. Те считаха, че Бог ще спази завета Си и ще ги защити от враговете им, независимо от това, че те самите бяха неверни към него. Когато Божиите чада с разделени сърца се отклоняват от Бога, за Него не остава друга възможност и Той ги обрича на поражение. Те вярват, че Господ, заради славата Си, ще ги опази от опастност, но за Бога е по-важно да защити Своята свята същност,  а не някаква лишена от съдържание представа за Неговата слава.
Когато един служител на Бога извърши сериозна грешка, ние считаме, че е най-добре всичко да се потули. Следвайки тази логика, ние се молим на Бог да ни избави от публичен срам, заради славата Си, дори и тогава, когато е извършен скрит грях. Но Божията логика е напълно противоположна.
Той трябва да остави Своя народ да бъде победен пред очите на света, за да може последния да се отърси от порочните си качества. Бог никога не потулва. Славата Му почива върху духовни ценности. Ето защо, Той може да помогне по-добре чрез едно открито поражение, отколкото чрез някаква измамлива победа.