„Ето, облажаваме онези, които са останали твърди.“ (Яков 5:11)

Когато Бог работи с един човек, Той не го оставя, докато последния не получи ясна представа за Божията цел. С Йов, Бог постъпи особено показателно. Най-напред допусна да бъде ограбен добитъка му. След това огъня унищожи овцете му. После умрях синовете и дъщерите му. Още не опомнил се от тези тежки удари, Йов вече лежеше и викаше към Бога, покрит с циреи и рани от главата до петите.
Но настъпи денят, в който той напълно се подчини на Господа. Протестите му заглъхнаха и настъпи времето, когато Бог вече можеше да говори. Накрая изпитанията на Йов завършиха с голям триумф.
Яков го нарича „Сетнината на Господа“. Историята на Йов ни говори ясно: става дума не за броя на нашите изпитания, но затова дали чрез тях ние достигаме Божията цел.