Постинг
15.03.2018 05:27 -
ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 15 март
Анна се молеше и казваше: Сърцето ми се радва в Господа.“ (1 Царе 2:1)
Човешки погледнато това можеше да бъде най-тъжният миг в живота на Анна, защото тя се сбогуваше със своя малък син. Но ние не откриваме тук нито следа от скръб и съжаление, а само желанието на едно сърце, преизпълнено с чудна радост, която ще бъде дадена и на онези, които са готови да дадат всичко на Господа. Повече от всички Анна мислеше, какво може да стори за Бога и затова Му посвети най-скъпото си. Тя беше направила този обрек още преди раждането на Самуил и докато той беше още малък, тя бе копняла за изпълнението му. Тя се грижеше за детето, докато то бъде отбито и когато дойде времето то да бъде предадено на Бога, майката получи нова, непозната до сега радост.
Това е радостта на онези, които се посвещават напълно и безвъзмездно на Бога. Нейната песен, която вдъхнови векове по-късно хвалението на Мария, е израз на тази триумфираща радост.
Човешки погледнато това можеше да бъде най-тъжният миг в живота на Анна, защото тя се сбогуваше със своя малък син. Но ние не откриваме тук нито следа от скръб и съжаление, а само желанието на едно сърце, преизпълнено с чудна радост, която ще бъде дадена и на онези, които са готови да дадат всичко на Господа. Повече от всички Анна мислеше, какво може да стори за Бога и затова Му посвети най-скъпото си. Тя беше направила този обрек още преди раждането на Самуил и докато той беше още малък, тя бе копняла за изпълнението му. Тя се грижеше за детето, докато то бъде отбито и когато дойде времето то да бъде предадено на Бога, майката получи нова, непозната до сега радост.
Това е радостта на онези, които се посвещават напълно и безвъзмездно на Бога. Нейната песен, която вдъхнови векове по-късно хвалението на Мария, е израз на тази триумфираща радост.
Няма коментари
Търсене