Постинг
25.01.2017 19:34 -
Голямото нямане
„И смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка.“ (Откр. 21:4)
За прочит: Откровение 21:1-8
Щъркел обикалял по калния бряг на езерото и ловял жаби. По едно време от небето се чул плясък на криле и един прекрасен бял лебед се спуснал във водата. Щъркелът го приближил и попитал откъде се е взел така изведнъж. „Идвам от небето. Ах, да знаеш само колко е красиво там! Улиците са от чисто злато, има река, по-бистра от всяка друга, а покрай бреговете ѝ растат високи дървета, с чиито листа народите се изцеляват. Винаги е светло, няма тъмнина, няма ловци, няма болести и опастности.“
Щъркелът слушал замаян. По едно време се сетил нещо и запитал: „Ами, там има ли блато, в което се въдят жаби?“ „Няма“, отговорил лебедът. „Е, тогава не искам да отида там. Щом няма жаби, какво ще ловя?“
Този щъркел много прилича на дядо Матейко на Елин Пелин, който отказал да иде в рая, защото там нямало кръчма. Да, на небето няма много неща, но за нито едно от тях не си заслужава да тъгуваме. Няма сълзи, няма смърт, няма жалеене, няма плач, няма болка, няма проклятие, няма нощ, няма зли хора. Има всичко онова, което искаме да видим на земята, но не можем да го видим, защото никъде го няма.
Земният човек се страхува да изгуби малкото, което има и заради него е готов да понася всички лошотии на живота. Притеснява се от такива думи като съвършенство, святост, непорочност, чистота. Смята, че това са само илюзии, които не могат да се осъществят. Отхвърля Божиите обещания за бъдещето като утопии.
Един ден, когато отидем горе, ние ще видим колко нелепи са били нашите притеснения и как сме се лишавали от толкова радости, понеже не сме вярвали в Божията мощ да сътвори нещо съвършено и вечно.
Молитва: Боже на вечността, укрепвай вярата ни в наградата, която си ни приготвил на небесата и ни давай сили да устояваме в земните борби с мисълта, че в замяна на страданието и мъката ще ни благословиш богато. Амин.
АКО ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ НИ СЕ ВИЖДА ТАКА СКЪП, ТО ВЕЧНИЯТ Е МНОГО ПО-СКЪП.
http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/20 ... 5/.1505643
За прочит: Откровение 21:1-8
Щъркел обикалял по калния бряг на езерото и ловял жаби. По едно време от небето се чул плясък на криле и един прекрасен бял лебед се спуснал във водата. Щъркелът го приближил и попитал откъде се е взел така изведнъж. „Идвам от небето. Ах, да знаеш само колко е красиво там! Улиците са от чисто злато, има река, по-бистра от всяка друга, а покрай бреговете ѝ растат високи дървета, с чиито листа народите се изцеляват. Винаги е светло, няма тъмнина, няма ловци, няма болести и опастности.“
Щъркелът слушал замаян. По едно време се сетил нещо и запитал: „Ами, там има ли блато, в което се въдят жаби?“ „Няма“, отговорил лебедът. „Е, тогава не искам да отида там. Щом няма жаби, какво ще ловя?“
Този щъркел много прилича на дядо Матейко на Елин Пелин, който отказал да иде в рая, защото там нямало кръчма. Да, на небето няма много неща, но за нито едно от тях не си заслужава да тъгуваме. Няма сълзи, няма смърт, няма жалеене, няма плач, няма болка, няма проклятие, няма нощ, няма зли хора. Има всичко онова, което искаме да видим на земята, но не можем да го видим, защото никъде го няма.
Земният човек се страхува да изгуби малкото, което има и заради него е готов да понася всички лошотии на живота. Притеснява се от такива думи като съвършенство, святост, непорочност, чистота. Смята, че това са само илюзии, които не могат да се осъществят. Отхвърля Божиите обещания за бъдещето като утопии.
Един ден, когато отидем горе, ние ще видим колко нелепи са били нашите притеснения и как сме се лишавали от толкова радости, понеже не сме вярвали в Божията мощ да сътвори нещо съвършено и вечно.
Молитва: Боже на вечността, укрепвай вярата ни в наградата, която си ни приготвил на небесата и ни давай сили да устояваме в земните борби с мисълта, че в замяна на страданието и мъката ще ни благословиш богато. Амин.
АКО ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ НИ СЕ ВИЖДА ТАКА СКЪП, ТО ВЕЧНИЯТ Е МНОГО ПО-СКЪП.
http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/20 ... 5/.1505643
Няма коментари
Търсене
