БРАДФОРД ХАНСЪН (РЕДАКТОР)

от Ревило П. Оливър

ТОЙ Е кардинален факт в историята на нашата цивилизация, че когато християнството се превърне в епидемия в Римската империя, то е станало ожесточено враждебно към евреите, които са го измислили. Този факт сам по себе си е парадоксален, тъй като отците на Църквата, които разпространяват култа към монгрелизираната дрънка на цивилизования свят, са оставили в своя „Нов завет“ пасаж, в който техният Исус, когото са идентифицирали като въплъщение или поне парче на бога си, конкретно и категорично заяви, че той се интересува само от членове на собствената си раса, въпреки че той е направил това да го промените изключителност с доктрината Ebionite че гоикоито стават верни слуги на евреите, ще бъдат допуснати до статута на хленчещи кучета и ще им бъде позволено да приклекнат на пода зад столовете на своите господари и да изядат остатъците, хвърлени им, когато евреите пируват и се веселят, след като осъзнаят собствеността си върху целия свят. (1)

Търговците обаче не трябваше да измислят много. Исус или, по-вероятно, йезусите, които породиха противоречивите приказки в „Новия завет“, бяха потенциални християни, които се опитаха да открият нови секти по време на хаоса на междуособната война сред самите евреи, като началници на различни секти и фракциите се стремят към върховна власт над евреите в Палестина като предварителна власт над цялото международно еврейство. Вътрешната война на евреите, разбира се, е отвратително позната на всеки читател на кървавите страници на Йосиф Флавий. Трябва да се помни, че систематичният тероризъм е изобретен от евреите на първо място, за да елиминира и сплаши съперничещи си еврейски фракции, въпреки че тероризмът естествено беше разширен до гоими(2) И всъщност най-почти цивилизованите евреи, наречени „садукеи“ (3), в крайна сметка бяха унищожени.

В анархията, която беше често срещана в Палестина, когато евреите бяха оставени на себе си, а гръцки или римски войски не се придвижиха, за да поддържат минимален ред (често поканени от еврейска фракция, която искаше да ги използва срещу опонентите си и след това да ги намушка в отзад), всеки стремящ се към майсторство естествено заклейми всички свои съперници като безбожни и непокорни на Яхве (Я"о), големия евреин в облаците. Такива епитети като „сатанинската синагога“ трябва да са били изхвърляни напред-назад, докато не станат почти ежедневие в безумната полемика на различните фракции. Можем да сме сигурни, че агитаторите, които бяха слети в Исус от „Новия завет“, извикаха яростни доноси на други еврейски секти, особено на тогавашната власт,

По този начин еврейската религия се приспособи за разпространение към гоитесъдържаше смъртоносната отрова на егалитаризма и отричането на биологичната реалност чрез абсурдно твърдение, че човешките същества се различават само в мненията си и следователно могат да бъдат сходни чрез „обръщане“ и религиозна магия. Отричането на расата беше, разбира се, приемливо за населението, което вече е монгрелизирано и вероятно улесни разпространението на новото суеверие. По този начин люкът за бягство винаги е бил отворен за евреите, когато те искат да се появят като религия, вместо като раса. Винаги биха могли да бъдат „обърнати“, когато преценят, че е целесъобразно да се маскират като бели мъже. И християните винаги бяха поласкани, когато към тях се присъединяваше евреин. Типичен пример е надпис от пети век в църква в Градо, италиански град на брега на Триестския залив: „Тук почива Петър, известен също като Папарио, син на евреина Олимпий

Дори християните не бяха толкова глупави, че не виждаха, че тяхната религия е създадена в Израел, но светите мъже измислиха обяснение, че когато Яхве импрегнира девица с парче от себе си, той възнамерява да даде шанс на избраните от тях хора да запазят своите превъзходство над нисшите раси, но когато евреите го разпънаха на кръст, той откри какъв глупак е бил, за да потиска и възмущава цялото човечество през толкова векове, само за да поглези този мръсен куп неблагодарници, така че той скъса договора си с тях и направи сделка с гоите, обещавайки вместо това да ги направи свои домашни любимци, ако те повярват на приказките, разказани от неговите дервиши. Следователно християните биха могли да имат приятна увереност, че адът ще смърди на евреи на скара, но хитрата раса взе предпазливостта, като добави пророчество, че в крайна сметка ще дойде в галоп към Исус и ще им бъде простено, като по този начин спретнат европейците да подобрят околната си среда с пестициди .

През цялото Средновековие и ранния Ренесанс евреите са били мразени и проклети паразити, които перверзно са отхвърляли своя бог и са щяли да бъдат изпратени по подобаващ начин във вечен Ад, въпреки че също се е вярвало, че леопардите променят не само местата си, но и самата им същност когато се разляха със светена вода и те помолиха Yahweh & Son, Inc., да им прости. По този начин, когато благоразумни монарси, като Едуард I от Англия и Изабела от Испания, се опитаха да прочистят своите страни, те можеха да изгонят само евреи, които настояваха открито да изпълняват своите специфични обреди и бяха безсилни срещу рояците на Маранос, проникнали в църквата и, като се ожени за богато принудени евреи за прочути благородници, беше замърсил кръвните линии на аристокрацията.

Когато кръстоносните походи, благородно европейско усилие за териториално разширение, започнаха с изповяданата цел да си възвърнат Палестина от мюсюлманите, изтъкнати християнски воини, известния Годфри дьо Буйон и други благородници, като Клареболд дьо Вандей, Емихо дьо Лайнинген, Гийом дьо Мелун et Gatinais и Томас де Ла Фере смятали за абсурдно да отидат в далечна страна, за да се бият с хора, които твърдят, че Исус е бил само пророк, а не въплътен бог, като същевременно е оставил ожесточени врагове на Христос, който го е нарекъл гад и измама зад тях, за да оберат земите им и семействата им в тяхно отсъствие. Когато се опитаха да действат логично в тази предпоставка, богатите евреи бяха защитени от Църквата и от царе, които се бяха похарчили във властта на лихварите, а воините бяха насочени към Ориента по един или друг начин,

През Средновековието и ранния Ренесанс християнството се основава по същество на „Новия завет“. Калвин (5) е първият, който формулира теология, която до голяма степен се основава на „Стария завет“, а той е последван от пуританите, за които „Новият завет“ е само един вид смущаващо допълнение, което те не смеят да приемат изхвърляне.

Именно в Бостън през 1886 г. равин Шиндлер, докато се усмихваше на абсурдността на някои митове в тяхната Библия, каза на предполагаемо християнска общност, че християнството е еврейски култ и като своенравна дъщеря, която скоро ще трябва да се върне у дома при хубавата си еврейска майка и поискайте да бъде простено. Това предсказание беше възприето учтиво или послушно от неговата публика на бостонски брамини, но би предизвикало ужасено възмущение на практика във всяка друга християнска църква в нацията. Шиндлер обаче беше истински пророк.

Той беше прав и сега цикълът е завършен с публикуването на „ Dare to Believe“от евреин на име Аарон (Ню Йорк, Crossroads, 1986). Аарон е архиепископ на Париж и кардинал в Римокатолическата църква, в която се казва, че е един от най-влиятелните членове на йерархията. Официално е известен като Жан-Мари, кардинал Лустигер. Той не е Марано. Той казва, че остава евреин, не само по раса, но и по религия, тъй като християнството се основава на Божия завет с еврейския народ, който е „историческият [!] Свидетел на Божията инициатива“, а християнството е просто щедро продължение на божествените привилегии на евреите към други народи. „Новият завет е неразбираем, ако не се основава на еврейското призвание, призванието на Израел, призванието на Христос към езичниците. Това е фундаментална даденост [т.е. предпоставка] на християнската вяра. "

Похотливият кардинал отхвърля християнското твърдение, че старият Яхве, който е прекарал четири хиляди години, помагайки на своята Избрана плячка на други раси, е бил озлобен, когато са го разпънали на кръст и са развалили сделката, която е сключил с тях. Той настоява, че „Когато Бог дава, той не взема обратно това, което е дал и обещал.“ Следователно, „Оцеляването на Израел ... е вписано [ sic ] в Божието обещание. Бог не може да се отрече от себе си. " Това е достатъчно логично, въпреки че се чудя колко благочестив Аарон може толкова уверено да игнорира казаното като един от първите уроци, които еврейските папи преподават на своите потомци: „Никога не се доверявайте на друг евреин.“ (6)

Следователно, продължава светият човек, Израел не е просто държава като другите нации в света. То беше божествено установено и затова „Израел трябва да се отдаде на края на времето, като свидетел на Божието обещание, със своето правилно призвание за по-голям син“. Изглежда, че не е имало надежда за малоазийските семити, тъй като евреите, изглежда, могат да разчитат не само на своите американски крепостни селяни, но и на техния съобщник в облака в уелкина, който, казват те, им е служил толкова добре, когато са избили жителите на Палестина отдавна и без съмнение ще направят толкова много за тях отново.

Както казва Лустигер, „християнството е неразривно свързано с юдаизма“ и двете не могат да бъдат разделени. „Християнството се състои в това да накара езичниците да участват в юдаизма.“ Така че сега знаете. Нещо повече, нищо не можете да направите. Няма нищо по-ирационално, казва този Принц на Църквата, от негодувание или неприязън, насочени срещу боголюдите, от които произтичат всички наши благословии.

Недостатъчната оценка на евреите, признава той, е била „непрекъснато движение на Запад: желанието да отсече собствените си исторически корени“. Защото, разбирате ли, някои невежи вещи не разбират, че цялата ни култура и цивилизация идва от евреите, а не от онези гадни стари гърци, които се опитаха да разберат реалността и започнаха да използват разума вместо вярата. Причината е много лошо нещо, защото просто вижте какво е направил. „Хората смятаха, че силата на човешкия разум ще бъде достатъчна. И откриха, че всичко може да се обърне с главата надолу. Пацифистките идеологии пораждат войни, теориите за колективно щастие водят ГУЛАГ, либерализмът поробва слабите на силните, прогресът на науката ражда атомната бомба и т.н. “ Очевидно е, че трябва да се подчиняваме на Исус, които ни наредиха да мислим за утре или по всяко друго време. Поставете ума си в кучешката къща и просто направете това, което казва вашият врач. И не правете никаква грешка относно това кои са правилните вещици. Евреите са „свещенически народ“ и Яхве ги е назначил за свещеници по света.

Научните постижения винаги струват повече, отколкото си струват, тъй като става свидетел на американското „завладяване на Луната: социалната цена, платена за това завоевание, остава проблем за цяло поколение в САЩ“. Всички знания трябва да започват от основния факт, че „В началото Бог е създал човека по негов образ и подобие“, в свидетелство на което Кардиналът дори цитира добре познатия епизод в Рая, когато Адам се скри в храстите и Бог не можа да намери и трябваше да извика: „Адам, къде си?“ - точно както по-късно той призова „нашия баща Авраам“ да издигне хората на завета, „свещеническия народ ... благодарение на когото цялата вселена е върната на Отца, създател на всички неща“ („Върнато“ на Големия татко? Но кой му го отне? Как? Но не трябва да задавате такива въпроси - този навик да мислите ще ви затрудни

Така че, виждате ли, това, което трябва да направим, е да се отървем от нашия „езически манталитет“ и да се възползваме от донякъде закъснялата щедрост на Яхве, четири хиляди години след като той прекоси водите на бездната, за да създаде небето и земята, като накрая направи възможно е да станем „„ Божии синове “, както са децата на Израел, но по различен начин.“ Сега най-сетне ни е позволено да се възползваме „от подаръка, направен на първо място за Израел“. Християните са просто дива издънка, присадена на голямото култивирано дърво на еврейството, и те трябва да знаят мястото си и да почитат своите „по-големи братя и запасите, върху които са присадени“.

Смятам, че гореизложеното справедливо извлича същността на тази книга, която, не е нужно да казвам, се разпространява тук-там през своите 249 страници и се разтваря в галони празни приказки за „вечната мъдрост“ на „царя Месия“ „творческото и любящо присъствие на Бог“, „дарът на Духа“, Божият „призовава мъже и жени от всички раси, всички езици, да участват в състоянието на Христос“ и прекрасния ден, когато „Исус възкръсна“ и измъкнал се извън града на самотно място, където „оставил дванадесетте да го докоснат“, преди да се „възнесе на небето“, където „сега е скрит в славата на Бог“. Такива парообразни и безразборни звуци, натрупани думи за тяхната сенчеста конотация, която да раздвижва настроенията без вълнуващи мисли, са, разбира се, запасът от търговия на всички факири на „всички раси, всички езици. ”Той е създаден, за да накара клиента да усети„ прилива на Светия Дух ”в себе си. Напрежението може да е лошо храносмилане, разбира се, но той трябва да има Вяра.

Въпреки че използва стандартния шаблон за „духовни“ разговори, книгата на Аарон е шедьовър от този вид. Когато той описва колко пълен с „любов“ е стария Яхве, той трябва да се надява, че никой от клиентите му няма да чете Библията, докато е буден, но християните векове наред демонстрират способността си да прочетат ужасяващите записи за гнусните престъпления на техния кръвожаден бог докато е в своеобразен хипнотичен транс. Обезценяването на разума и рационалността на Арън е хитър език, който ще скрие от невнимателните читатели абсурдността да обвинява рационалната мисъл за провала на силно ирационален опит да се създаде чрез магия свят, в който войната няма да бъде нормална и да продължи така докато планетата е заразена с човешки живот. Той може също да обвини причината за провала на астрологията или хейромантията да разкрие бъдещето.

Истинското умение на Аарон е най-добре показано от изкуството, с което той създава впечатление за обикновена честност, непретенциозна скромност и сериозен морал. И той е сръчен в симулирането на откровеност, като същевременно избягва смущаващи въпроси. Той откровено признава расовата основа на юдаизма: „За евреина чувството за принадлежност към даден народ е едновременно много силно и много плавно.“ Но той твърди, че никога не е изучавал „Талмудите“ и предполага, че има само ограничени познания със съвременните равини, така че не може да се очаква да коментира основната доктрина, че евреите са единствената човешка раса, докато гоите са просто животни като кучета и свине и трябва да бъдат третирани като такива.

Посветих толкова много място на Дерзайте да вярвате, защото това е важна книга, може би най-важната книжна експозиция на християнството, публикувана през това десетилетие. Основната му теза, че християнството е просто еврейски култ за гоите , е неопровержима, но това е добре известно сега. Едва прикритото твърдение, че йидите са Божият Избран народ и божествено ръкоположени свещени царе на света, разбира се, е нещо обичайно. Значението на книгата се крие в нейния автор.

Похвалата на Господарската раса на Яхве е задължителна за гръмогласните спасители на спасението, които разпъват хокума си над епруветските тръби. И ние естествено очакваме рапсодии за „юдейско-християнската“ амалгама от духовници, които държат очите си насочени към основния шанс. Християните, които запазват вярата си в онова, което е било „Божието слово” преди петдесет години, отдавна са разбрали, че техните църкви са ги оставили в безизходица и без дом, и че, както им казват техните ръкоположени овчари, те могат или да ги харесат, или да го натрупат. Но дори протестантите признават в Римокатолическата църква структурата, която е била християнството през по-голямата част от нашата история след падането на Римската империя, и въпреки всички несъгласия са я разглеждали като по-голямата и по-солидна част от християнството днес.

Лустигер не е просто богослов с книга за продажба. Той е кардинал, принц на църквата и силно влиятелен член на Свещения колеж. Сега в началото на шейсетте той е изключително папабилис , както казват кардиналите, когато мислят кой от тях ще има четири аса в ръката си, когато играят за най-високия залог на следващия Конклав. Някои незаинтересовани наблюдатели в Църквата смятат, че е много вероятно Аарон да стане следващият папа и може би да избере да се нарече Петър II, само за да стане официално ясно, че християнството, уж основано на Запад от мърляв Кике от Палестина, вече е сигурно обратно в ръцете на първоначалните му собственици.

ЗАБЕЛЕЖКИ

(1) Излишно е да казвам, че подобно изявление не се появи в евангелията на християнската секта, което изглежда е първото, което привлича голям брой бели хора, марционистите, отхвърлили свирепия еврейски бог на „Стария завет ”И учеше, че Исус се е проявил на земята, за да спаси човечеството от Яхве; други ранни секти заобикаляха Яхве със Сатана. Отците на Църквата в крайна сметка успяха да покажат на логически антиеврейските секти грешката на своите пътища, като опровергаха своите доктрини с любимия и най-убедителният аргумент, огън и меч на богословите. Ученият д-р Дейвид Хамблин положи усилия да съживи марционистката теология, за да предостави форма на християнство, която не беше неприятен за нашата раса. Той предвиди юдаизацията на всички установени църкви,

(2) Тъй като експлозивите все още не са били измислени, благочестивите убийци са се специализирали в крадене на мъже в гърба, когато са намерили жертвите си в тълпа, правейки бягството си в резултат на объркване от тактиката, често използвана от джебчиите. От извитите ками, с които практикуващите терористи биха могли да пробият сърцето на човека през гърба му толкова ловко, че той често се срутваше без да издава звук, те бяха наричани от римляните „sicarii“; те си дадоха евфемистичното име „Зилоти“ ( Zelotae ). Според „Новия завет“ един от апостолите на Исус, някой си Симон, бил такъв терорист.

(3) Sadducaei , дума, вероятно получена от името на някакъв проспериращ и свестен евреин, който се е показал възприемчив към цивилизационното влияние на елинизма и е включен от „каналетата“ на Kike в отровната им омраза към други раси. Част от дискурса на рационален евреин вероятно оцелява в мрачно красноречивия песимизъм на Еклесиаст ; вероятно оригиналният текст преди промяна и интерполация съдържа изрично отричане на оцеляването след смъртта.

(4) HIC REQVIESCIT PETRVS QVI PAPA RIO FIL. OLIMPII IV DAEI SOLVS QVE EX GENTE SVA AD XPI MERVIT GRATIAM PERVENI RE ET IN HANC SCAM AVLAM DIGNE SEPVL TVS EST ... „que“ вероятно е грешка от работника, който е направил мозаичния надпис, тъй като авторът на надписа е бил доста грамотен . „Qui“ във втория ред, разбира се, трябва да бъде „qui et.“ „ИЗМАМА“ е често срещано съкращение на „sanctam“. Петър е погребан в църквата в началото на 14 юли в година, която е несигурна, тъй като работникът е пропуснал дума в края. Приписвам надписа на началото на Пети век. Текстът може да бъде намерен в „Notizie degli scavi“, Ser. VIII, том I (1948), стр. 18f.

(5) Както всички знаят, Калвин е името, което този ересиарх е взел на латински, в съответствие с употребата, установена от хуманистите; предполага се, че това е превод на френския шовин , но в официалните регистри фамилията се изписва Cauuin , което, произнесено като френско, има звук, който предполага „Коен“. Доколкото знам обаче, няма доказателства, че Калвин, както сега го наричат ​​с англизиране на латинското му име, е бил Марано.

(6) Максимата е позната на повечето от нас като кулминацията на различни хумористични анекдоти, но когато направих забележка на евреин, собственик на малка верига магазини за железария, че бях смаяна да го видя да служи като касиер в един от своите магазини, той обясни, че още не е заменил напуснал служител. Винаги е наемал „християни“, под които е имал предвид хора от нашата раса, които да боравят с пари и сметки, тъй като евреин винаги ще намира някакъв хитър начин да измами собственика.

* * *

Източник: списание Liberty Bell , май 1987 г.