Йов 8-10; Деян. 8:26-40; Евреи 11:13-16
На дело желаят едно по-добро отечество, т.е. небесното. Евреи 11:16
Повече от двеста милиона души от различни вероизповедания предприемат поклоннически пътувания всяка година. Целта им е да отидат до определено свещено за тях място, за да получат някакъв вид благословение. Всичко се свежда до посещението на храм, катедрала, капище или друга дестинация, където се надяват да станат обект на благословение.
Но британските християни-келти гледали по различен начин на поклонническото пътуване. Те тръгвали напосоки в пустошта или оставяли корабите си да се носят свободно към посоката, в която ги отнасяло морето – защото за тях поклонничеството било свързано с доверие в Бога. А благословението за тях не е било крайна цел, защото са го търсели в самото пътуване.
Евреи 11 глава е бил важен текст за келтите. Те осъзнавали, че животът на християнина е свързан с разграничаване от света, за да преминат към Божието царство като чужденци на земята (ст. 13-16). Поклонничеството е било „пътешевствието“ на техния живот, в което се доверявали на Бога в трусния житейски път. Така пилигримите растели в онзи вид вяра, с която живеели героите от древните дни (ст. 1-12). За тези, които се доверяват на Христос, животът е поклонническо пътуване към небесното отечество. Пътят преминава през гъсти и тъмни гори, има пътеки без изход, борби и различни по естетсво изпитания. Но докато пътуваме по своя житейски път, нека не пропускаме благословенията, които Бог е планирал за нас. Ш. Войзей
Отче, благодаря Ти, че използваш изпитанията в моя живот като възможности да израствам и да изграждам по-дълбока вяра в Теб, амин.
ОТВОРЕНИ ЛИ СТЕ ЗА БОЖИИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ ПО ВАШИЯ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ? НАПОМНЯТЕ ЛИ СИ, ЧЕ ТОЗИ СВЯТ НЕ Е ВАШИЯТ ИСТИНСКИ ДОМ?
АБВ НА СПАСЕНИЕТО
И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.
В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“
А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“
Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим (да се родим отново духовно), за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“
Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог и настъпва промяна на сърцето. Ние обновяваме ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.
Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.
В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“
И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш , да повярваш с цялото ви сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.
Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“
Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти се се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!
Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.
Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).
Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)
