За прочитане: Римляни 8:1-4

Това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът.

Римляни 8:3

Законът беше станал слаб. Какво значи един закон да е слаб (отслабнал)? Значи, че е твърде взискателен, поставя прекалено високи изисквания. Както знаем, законодателите се съобразяват с човешките възможности. Никой не би наложил закон, който, примерно, да изисква хората да не се разболяват и да не са нещастни. Би било безсмислено, защото хората се разболяват и понякога са нещастни, макар и самите те да не харесват това свое състояние и да искат много да не се намират в него. Всеки закон трябва да има предвид какво е възможно и какво не. Моисеевият закон беше добър, свят и съвършен. „Законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра” (Рим.7:12). Но плътта е немощна и не може да го изпълни. Иска, но не може. Така се стига до безизходица: Бог иска от хората да пазят Неговите правила, които са съвсем добри и правилни, но те не могат, не им е по силите. Какво да се прави в такъв случай? Едното е да се промени законът. Да каже Бог: „Добре де, виждам, че сте слаби и порочни, че за нищо не ви бива. Тогава ще променя нещо, ще смекча правилата, ще се съобразя с вас.” Това изглежда нормално, трябва да сме реалисти – не може на едно първолаче да преподаваш висша математика. Но нима трябва да се отстъпва пред греха? Бог е последният, който би се примирил с него. Законът трябва да се изпълни, да остане силен, да не отслабне. А нарушителите да бъдат наказани строго. Но Бог имаше и нещо друго: Той изпрати Своя Син, Който да бъде наказан заради греха – не Своя грях, какъвто нямаше, а на нас, грешните. И да даде Святия Дух, Който да изпълва слабите със сила, за да могат да водят праведен живот. Христос ни изкупи от проклятието на закона (Гал.3:13) и ни примири с Бога, срещу Когото бяхме виновни, и ни помогна да не бъдем вечни и непоправими грешници, а осветени Негови синове и дъщери.


Молитва: Небесни Отче, заставайки пред Теб, ние осъзнаваме своята ограниченост и недостойнлство. Заставайки пред кръста, виждаме Твоята грижа за нас. Освети и помогни ни да се държим достойно като хора, за които си платил най-високата цена, амин.

Тема за размисъл: Любовта на Христос ни задължава да търсим святост.

АБВ НА СПАСЕНИЕТО

 

И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“



А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“


Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим (да се родим отново духовно), за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 


Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог и настъпва промяна на сърцето. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.


 В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“


И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш , да повярваш с цялото ви сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“


Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти се се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!


Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".


А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.



Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).

Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)