3 Царе 4:15-21; Лука 21:1-19; 1 Йоан 4:15-21
Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас. 1 Йоан 4:19
Когато моят вече пораснал син Хавиер беше в детската градина, обичаше да отваря широко ръцете си и да ми казва: „Обичам те ей толкова!“, след което поставяше ръце на хълбоците си и казваше: „Аз пръв те обикнах!“ На това аз отговарях: „Аз те обикнах още когато Бог те постави в утробата ми!“ Тогава, с широко отворени очи, той казваше: „Ти печелиш!“ „Не, сине, и двамата печелим“ – отговарях аз – „Защото Господ Исус пръв обикна и двама ни!“
Днес, когато Хавиер е вече семеен и се подготвя за появата на първото си дете, аз се моля и той да се опитва да надминава сина си в любовта и така да създават хубави спомени и за двамата. И докато се подготвям да бъда баба, аз с изумление осъзнавам колко дълбоко обикнах внучето си още от момента, в който Хавиер и съпругата му ни съобщиха, че чакат бебе!
Ап. Йоан потвърждава, че любовта на Христос към нас ни дава способност да обичаме Него и другите (1 Йоан 4:19). Знанието, че Той ни обича, изгражда у нас чувство за сигурност и задълбочава нашите лични взаимоотношения с Него (ст. 15-17). Колкото повече осъзнаваме дълбочината на любовта Му към нас (ст. 19), толкова повече сме способни да растем в любовта си към Него и във взаимоотношенията си с другите (ст. 20). Господ Исус не само ни дава силата да обичаме, но също така ни заповядва да го правим: „И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си“ (ст. 21). Когато става въпрос за Неговата и нашата любов, Бог „винаги печели“. Независимо колко усърдно се опитваме, не можем да Го надминем в любовта! К. Диксън
Спасителю, благодаря Ти, че първо Ти ме възлюби, за да мога и аз да обичам другите, амин.
ПО КАКЪВ НАЧИН ЗНАНИЕТО, ЧЕ БОГ ВИ ОБИЧА, ВИ Е ПОМОГНАЛО ДА ОБИЧАТЕ ДРУГИТЕ? КАК МОЖЕТЕ ДА ПОКАЗВАТЕ ЛЮБОВ КЪМ ОКОЛНИТЕ ПРЕЗ ТАЗИ СЕДМИЦА?
АБВ НА СПАСЕНИЕТО
И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.
В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“
А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“
Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим (да се родим отново духовно), за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“
Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог и настъпва промяна на сърцето. Ние обновяваме ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.
Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.
В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“
И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш , да повярваш с цялото ви сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.
Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“
Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти се се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!
Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.
Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).
Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)
