За прочит: Фил. 4:4-7

Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. 1 Пет. 5:7

Един мъж претърпял загуба, жена му го изоставила, отвеждайки и децата. Той изпаднал в дълбока депресия. Една дъждовна утрин отишъл на местното заведение да закуси. Вътре имало хора, но всеки седял на мястото си мълчаливо. На една от масите седели майка и малко момиченце. Когато келнерката им занесла закуската, детето попитало високо: „Можем ли да благодарим на Бога за храната?“ „Разбира се, детето ми. Ще кажел ли молитва?“, отвърнала келнерката и се обърнала към останалите посетители с молба да наведат глави и да се молят.

Те били изненадани, но я послушали и навели глави. Детето казало на висок глас: „Благодаря Ти, щедри Боже, за Твоята добрина и за тази храна, амин.“ Молитвата променила атмосферата. Хората започнали да разговарят. А мъжът изповядва: „Внезапно аз почувствах прилив на радост и надежда. По примера на това малко дете престанах да се окайвам и започнах да търся поводи да бъда благодарен на Бога.“

Всички имаме неприятности, проблеми, трудности, болести. Често целият този товар ни потиска така, че се чувстваме като смачкани. Странното е, че първото нещо, което идва като резултат, е да се разсърдим на Бога и да хвърлим вината за всичко върху Него. Когато сме вземали решения, не сме се допитвали до Бога, а сме слушали своята мъдрост и опит, или съветите на хора. И щом се провалим поради собствените си грешки, бързаме да обвиним за тях Него.

Благодарността е начин да възстановим връзката си с нашия Създател и Отец. Тя е признак, че вярваме в Неговата любов и грижа към нас, и че въпреки всички неприятни събития имаме увереността в Неговата помощ. Когато възложим на Бога всяка наша грижа и го направим с пълно доверие, това ще ни отвори спасителен път към свободата и успеха.

Боже наш, прости ни, че така лекомислено се озоваваме в безизходица и че не търсим първо Твоята воля, а следваме нашата. Помогни ни да се допитваме винаги до Твоето слово и от него да черпим мъдрост за всяко решение в нашия живот, амин.

АКО СЕ ДОВЕРЯВАМЕ НА БОГА ПОВЕЧЕ, ЩЕ ИМАМЕ И ПОВЕЧЕ ПРИЧИНИ ДА МУ БЛАГОДАРИМ ЗА ДОБРИНИТЕ.

АБВ НА СПАСЕНИЕТО  
 Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден, което възкресение и ще празнуваме другата седмица и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!


И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“



А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“


Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим (да се родим отново духовно), за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 


Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог и настъпва промяна на сърцето. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.


 В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“


И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш , да повярваш с цялото ви сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“


Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти се се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!


Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".


А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.



Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).

Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)