Не говоря за всички вас; Аз знам кои съм избрал. Йоан 13:18

Господ Исус сам избра Своите апостоли. Но от тези думи, изречени малко преди Той да поеме тежкия кръст, виждаме, че наистина не всички от апостолите бяха наистина избрани. Имаше един, който правеше изключение. Всъщност, апостол Юда също беше избран от Него. Това някаква грешка ли беше? Не сбърка ли Спасителят, когато избра един такъв човек? Не, разбира се. Той знаеше още тогава кого взема близо до Себе Си. Явно трябваше да има и предател в групата.

Изборите, които правим, много пъти не са между добро и зло, а между две злини и всичко, което можем да направим, е да изберем по-малката от тях. Когато избираме управници, ние не храним илюзията, че избираме идеалните хора. Хе, сред избраните ще има и свестни, ще има и разбойници. Не бива да храним големи очаквания от тях. В крайна сметка управниците са такива, какъвто е целият народ. Наивно е да очакваме, че ако всички са обладани от дух на материализъм, ако ценят парите повече от всичко и за пари са готови на всичко, такова общество ще се ръководи от едни безупречни идеалисти. Ако всеки си гледа личното благополучие и не го интересува никой друг, то защо да очакваме, че управниците ще бъдат кристално чисти и сън няма да спят от мислене какво добро да направят за народа/.

Така стоят нещата с изборите ни. И не се забелязват изгледи нещо да се промени към по-добро. Но по-важно е дали Бог ни е избрал. Всички ние сме кандидати за един много висок пост: божии служители. Кандидати сме за най-престижното място: Небесното царство. Как ще постъпим? Ще принуждаваме ли Бога да избира между няколко злини? Или ще Го зарадваме с добрите си качества, така ще да ни избере не от немай-къде, а с радост? Все пак Бог има достатъчно ангели, които да Го хвалят и няма да вземе при Себе Си всякакви, само и само да има народ около престола Му.

Небесни Владетелю, ние се молим за нашия народ да избира най-подходящите хора за свои управници, които да изпълняват вярно своя дълг. Избирай ни, Отче, благослови ни да бъдем достойни за Твоето доверие и да вършим добре работата, която си ни поверил, амин.

ДА ИЗБИРАШ Е НЕ ПО-МАЛКА ОТГОВОРНОСТ, ОТКОЛКОТО ДА БЪДЕШ ИЗБРАН.

 

АБВ НА СПАСЕНИЕТО  
 Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден, което възкресение и ще празнуваме другата седмица и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!


И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“



А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“


Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим (да се родим отново духовно), за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 


Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог и настъпва промяна на сърцето. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.


 В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“


И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш , да повярваш с цялото ви сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“


Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти се се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!


Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".


А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.



Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).

Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)