Една великолепна косатка на име Талекуа роди и прикова вниманието на света.

Малкото ѝ умря само тридесет минути след раждането – и всяка от тези минути беше свидетелство за тайнството на любовта.

Но главната причина журналистите, фотографите и милиони зрители да се заинтересуват от историята на тази майка, беше готовността й да даде воля на страданието си, да се подчини изцяло на зова на кръвта.

След като година и половина бе отглеждала живот в огромната си утроба, след огромното усилие на раждането и половиния час, през който се гледаха в очите, Талекуа вдигна мъртвата си рожба на върха на носа си – и я носи в продължение на 17 дни, като пропътува повече от хиляда морски мили през Салишко море.

А все още има хора, които продължават да не виждат необяснимата красота на страданието.

Може би причината е в това, че тези хора не припознават публичния акт на страдание като зов за съхраняване на здравия разум, като опит да подхраним онази сила, която ни дава живот.

Ейприл Тиърни, „Потомството на любовта"
Превод Манол Пейков