Преди да умре, когато репортер попитал, какво би искал да направи отново, той отговорил:
- „Трябва да чета повече Библията, защото знам твърде малко за превъзходството на Христос.”
Мюлер, създава няколко сиропиталища и се грижи за над 10 000 сираци въз основа на Божието обещание в Псалм 68:5:
„Бог е баща на сираците“.
Последователите му разказват интересни истории за него.
Сред тях е и един от случаите, когато Мюлер се молел в стаята си, а славата му вече била забележителна – и по това време в дома му дошла кралицата на Англия. Икономката му почукала на вратата на стаята и казала:
- „Г-н Мюлер, кралицата е в стаята и иска да говори с вас.”
На което той отговорил:
- „Кажете на кралицата, че не мога да дойда, защото говоря с Царя на царете и не мога да й помогна.”
В друг случай сиропиталището му останало без храна за повече от 1 000 сираци, които живеели там по това време. Когато отчаянието обхванало всички служители, Мюлер казал:
- „Не искам нищо от човек, моят завет е с Бог.“
И така, той влезнал в стаята си и се помолил:
- „Татко на сираците, нямаме достатъчно хляб. В името на Исус, амин!”
След малко, няколко колички с хляб се приближили до вратата на приюта и шефът, който ги докарал, казал:
- „Г-н Мюлер, дойдохме да доставим този хляб на кралското семейство в замъка, но ни казаха, че хлябът е много изпечен. Затова, за да не го изхвърлим, решихме да направим дарение на сиропиталището ви.”
Мюлер казал:
- „Не става дума за хляба, а за Бог, който отговори на нашите молитви и се смили над нас.”
Мюлер бил велик евангелист, имал завидно общение с Христос и често демонстрирал силата на молитвата с вяра.
Мюлер имал тетрадка, в която записал над 50 000 молитви, на които Бог отговорил.
Нека помним, че когато живеем в зависимост от Бог, Той сам създава благоприятни обстоятелства за нас.
Християнски център Бургас
АБВ НА СПАСЕНИЕТО
Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден, което възкресение и ще празнуваме другата седмица и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!
И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.
В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“
А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“
Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим (да се родим отново духовно), за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“
Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог и настъпва промяна на сърцето. Ние обновяваме ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.
Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.
В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“
И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш , да повярваш с цялото ви сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.
Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“
Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти се се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!
Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.
Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).
Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)
