БОЖИЯТ АГНЕЦ, КОЙТО ПОЕМА ГРЕХА НА СВЕТА
„На следващият ден Йоан (Кръстител) видя Исус, че идва към него и каза: „Ето Божият Агнец, Който поема греха на света!” (Йоан 1:29)
Тези думи съдържат в себе си ядката, центъра, фокуса на Благата вест на Евангелието, което проповядваме.
Едно старо предание разказва, че когато Йоан Кръстител бил обезглавен в затвора, дошли учениците му, вдигнали тялото му и го погребали. Но враговете ги издебнали и след това тайно изровили трупа и го изгорили. Обаче показалецъта на дясната ръка, с който пророка посочил към Господ Исус останал невредим от пламъка. Животът на Йоан бил изтъкан от чудни, необикновени прояви. Чудно било предсказанието, което приел баща му от архангел Гавраил в храма и поради неверието си, онемял. Чудно било рождението, при което баща му отново проговорил и прославил Бога. Чудна била неговата поява в пустинята със силна проповед за покаяние. Чуден бил притока на поклонници от цяла Палестина, които идвали, слушали огнените слова и изповядвали греховете си, като се каели и приемали водно кръщение. Чудно било кръщението на Господ Исус Христос, когато Святата Троица се демонстрирала пред човечеството с мощен глас от небето и когато Святият Дух слязъл във вид на гълъб. Мудна била смелостта на пророка, когато изобличил кръвожадният монарх цар Ирод в разврат. Но тук е върховният момент на живота му. Той представил Спасителят пред човечеството като Божи Агнец. Като поставили пред него ребром въпроса: „Ти кой си?”, Йоан скромно отговорил, че не е нито пророк, не е Месия, не е Илия, а само глас в пустинята и нищо повече. Цялата слава той предал към Онзи, Който идвал след него и Който трябвало да расте, а сам той да се смалява. Приема се, че Йоан не е работил повече от година. И все пак ликът му не е забравен. И днес съществува в Палестина една малка секта, която се нарича: Последователи на Йоан Кръстител. Народните маси буквално затрупали великият пустинник. Каели се и изповядвали греховете си. Готвели се да посрещнат идващият Месия. Цели планини от грехове се трупали в пустинята около реката Йордан. Какво ще стане с толкова много грях? Но той вижда, че Исус идва към Него и заявява: „Ето БожиятАгнец! Той носи греха на света. Той ще изтреби тази гнусна смет. Ще я отнесе и потопи в морето на Божието опрощение.”
1. Исус е Божият Агнец.
Но някой ще каже с право: „Та това е много проста работа? Кому би направило впечатление някакво си агне? Защо Богочовекът да няма друго име, а именно това? Не е ли по-подходящо да се избере нещо, което да прави впечатление, сензация? Например, да се каже, че Той е Божият самолет, летяща крепост или космически кораб? Кой би обърнал внимание на агнето?”
И все пак признаваме, че „Агнецът” е нещо повече от Учител, Лекар, Водител, Говорител и пр., защото Той е Божият Агнец. Още преди да е имало по земята овце и агънца пред Божият престол стоял готов Неговият Агнец. В това определение ние откриваме съвършена невинност. Ненапразно децата са особено привързани към малките агънца. Чувстват някакво вътрешно сходство с това невинно животно. Агнецът е чист. И затова може да се справи със земната кал и с нашето падение. Агнецът е незлобливо същество: има животни, които си отмъщават за извършени неправди. Чел съм подобни истории за слонове и домашни котки. Но агнето никога не си отмъщава. Пълна, абсолютна кротост. Даже и когато го водят на клане, то не отваря устата си, не протестира. И в момента, когато е жестоко притиснато от този, който го заколва, когато усеща остротата на ножа, това същество си остава безмълвно. Ето такъв е Божият Агнец. Той не отваря устата си.
2. Исус е Божият Агнец, който носи греха на света.
Затова Той е наш. За да разберем какво е Спасение, би трябвало да схванем дълбочината на нашата гибел. Грехът, това не е някаква грешка, нещо като погрешно събиране на цифри, погрешно избран път, някакво неволно заблуждение. Говори се не за „греховетЕ на света”, а за „грехА на света”. Грехът е един. Заради него Адам беше изгонен от Едемският Рай. Той е раздяла от Бога, вътрешно отчуждение, ненавист, смъртна омраза към Бога. Има един грях, както и едно проклятие, едно наказание, една смърт. Тази верига свързва първият човек от древността с последният днешен земен жител. Тази гнилота прояжда цялото дърво, наречено човечество, от върха до корените му. Много се оплакваме днес от замърсяването на атмосферата. Автомобили и фабрики, атомни реактори и химически индустрии така са напоили въздуха с отрови, че през последните 50 години повече от 1000 вида животни са изчезнали завинаги. И ако темпото продължава все така, цялата човечество казват някои учени, ще загине през следващите години. Грехът е такава отрова за душата, която носи вечна гибел на всички хора. Той е неизпълнен дълг към Бога и ближния, нарушение на Божията воля, подчинение на тъмната сатанинска власт. Времето не го лекува, но още повече го задълбочава, както действа болестта рак или змийската отрова в човешкият организъм. Грехът е тежко бреме, под което човек се огъва, носейки го и затова не може да играе или да вдигне смело поглед нагоре. Има една картина, която представлява човек, носещ около главата си юлар – примка, с която го теглят напред. Колкото по-силно го теглят, толково по се затяга примката. В древността на хванатите пленници са слагали халки на горната устна или на носа, и така са ги водели от място на място. Нещастниците трябвало много да внимават, да не е опънато въжето на водача, за да не им причинява непоносими болки. Така Сатана води своите роби към ада.
Грехът е дълг. Големият философ Шопенхауер, който не може да се похвали с голяма любов към Бога, признава: „Животът ни има форма на дълг. Ние плащаме само лихвата му. Главницата на дълга остава.” Кой ще я плати тогава? Не е чудно, че който осъзнава това е лишен от радост. Липсата на истинска радост и главен белег на мнозина днес. Длъжникът не е свободен. Бои се да срещне този комуто дължи. Той малко говори за дълга си, но много мисли за него: „О, колко щастлив бих бил, ако нямах този дълг.”
3. Исус е Божият Агнец, който носи греха на света.
Сам Бог Го натовари с този страхотен товар. Всъщност, агнето не е товарно животно. То не е създадено да носи бреме. Но ето че Бог възложи на Него нашите престъпления. Каква огромна сила, каква велика воля, трябва тук! Не беше достатъчно за Бога само да види греха на човека, не е достатъчно само да се опише злото, под което той страда. Не е достатъчно само състрадание и съчувствие. Като бях 4-5-годишно момче, се разхождах край високият бряг на нашата малка река в Шумен. Поройната река. Ударих се зле в един камък и си навехнах крака. Започнах да плача. Брегът почерня от хора. Всички гласно изказваха съчувствията си. Но изведнъж един черен циганин – файтонджия си проправи път сред тези хора, които ми изразяваха състраданието си, скочи долу, пое ме и ме предаде на други, които простряха ръце и ме поеха. Не зная кой беше той, но зная, че само той ми помотна и никой друг.
4. Именно това поемане върху Себе Си на нашият грях, беше свързано с най-тежки страдания.
Говорим, че Христос плати греха ни. Някои имат кривата представа, че е била сключена някаква сделка, като на пазара - Христос плаща на дявола или на Бога, и така ни освобождава. Обаче всъщност имаме велика борба. Победителят надвива, но заплаща с изразходване на сили и живот. Плаща победата чрез себеизразходване.
Една голяма европейска катедрала е много украсена отвън, с изваяни от камък орнаменти. Между тях е и едно каменно агне. Поводът за него е следният: При строежа на катедралата един тенекеджия работел на високият й покрив. Но внезапно въжетата, с които бил вързан се скъсали и майсторът полетял надолу. Смъртта му била сигурна, защото долу по земята имало много остри камъни, остатъци от градежа. И въпреки това тенекеджията се изправил невредим. Защо? Там долу между камъните растяла трева, а едно агне я пасяло. Именно върху него паднал работника. Агнето било съвсем смазано. То заплатило с живота си спасението на майстора.
Човечеството винаги е чувствало нужда от Един, Който да понесе греха, да плати за него. Всички религии са опити той да бъде намерен. Но кой е Той? Когато младият Исак носеше на гърба си дървата на път за хълма Мория, днешният Сион, зададе същият въпрос на своя огорчен до смърт баща Авраам: „Татко, ето огънят и дървата, но къде е агнето за всеизгарянето?” Този въпрос прониза като с нож изстрадалият баща, но той събра всичките си духовни сили и заяви: „Синко, Бог ще промисли за агнето.” И сега Йоан Кръстител дава пълен отговор на този вечен въпрос: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” На Него възложи Бог нашето наказание, за да имаме ние мир. Срещу тъмната власт на греха Бог изпраща освободителната жертва на Сина Си. Защото грехът трябва да се премахне. Той не може да се замаскира, да се забрави чрез упойки, да се прикрие с лустро чрез етикеция.
На Голгота, на грубия кръст Божият Агнец бе прикован, бе принесен в жертва. Там беше Той поразен, заради нашето спасение.
В Едемският Рай Бог направи дрехи от агнешки кожи на падналият човек. При първото богослужение Авел принесе жертва на Бога от агнетата си. Авраам принесе пак агне вместо сина си Исак на Мория. Много агнета дадоха живота си – когато Божият народ беше изведен от робството, когато кръвта им, намазана на праговете на портите, беше белег Ангелът на смъртта да не влиза там и да взема жертви.
Господ Исус се отнася към страданията си не пасивно, а активно. Не чака да Го връхлети смъртта, а Сам отива към нея. Доброволно даде живота Си. И ако хората все още погиват, това се дължи не на техният грях, а на факта, че отказват да приемат Божието опрощение. Не желаят да Му донесат греха си.
Голготският кръст е арената на тази гигантска борба между Христос и Сатана. Там стана сблъскването между Божията любов и адската омраза. Затова Той прекъсна Своите действия и тихо изпи отровната и горчива чаша на страданието. Но какъв тържествен вик се чува от кръста: „Свърши се!” Неговото дело е завършено. Спасението е изработено. Пътят към Бога е открит. И първият спасен, който мина по този път към рая, беше един разбойник.
5. Ето Божият Агнец! Йоан Кръстител знаеше Кого представя на човечеството.
Земята има много учени, архитекти, инжинери, лекари, художници, писатели, държавници. Но Агнецът е Един. Спасителят е само Христос! Земните жители са поканени: Погледнете Го! Това е Той! И никой друг. Отправете към Него поглед, както тежко болният към лекаря. Който си затваря очите на сърцето за Него, е враг на душата си.
Професор Симпсън, известен с необикновените си дарования, откривател на хлороформа и някои важни иструменти използвани в хирургията, бил чирак в хлебопекарна. Но чрез способностите си се издигнал до върховете на науката. Бил запитан веднъж кое е най-важното му откритие. Професорът отговорил: „Най-голямото ми откритие е това, че аз съм грешник и че Исус умря за мен!”
На един кораб работели двама моряци. Въпреки че единият бил вярващ, а другият не, те се сприятелили. Веднъж ги връхлетяла буря. Нанесла огромни щети на кораба и той започнал да потъва. В последната спасителна лодка имало само едно място. Кой от двамата да влезе в нея тогава? Вярващият казал на своят приятел: „Влез ти. Аз вече имам вечен живот, а ти още нямаш. Но ще те чакам при Спасителя във вечността. Помни, че Той умря на кръста, за да те спаси от вечната гибел.” Безбожника бил дълбоко съкрушен. Думите на приятелят му кънтели в сърцето му. Като се прибрал в родината си, предал сърцето си на Господ Исус Христос. На едно събрание на вярващи той станал и заявил: „Двама умряха за мен. Моят Спасител Исус даде живота Си, за да ме спаси от вечната гибел. Моят приятел се пожертва, за да спаси земният ми живот. Мога ли да бъда сега неблагодарен към тези двама? Затова съм християнин.”
Да погледнем към Него с вяра. „Погледнете към Мен и спасени бъдете всички земни краища, защото Аз Съм Бог и няма друг.” – ни говори Небесният Баща. Нека с покаяние и дълбоко себеотдаване да Го приемем за наш Спасител и да Му възложим нашите грехове, болести и грижи. Той дойде за такива като нас.
Пастор Симеон Попов
7 януари 1973 г., Шумен
