Прочит: Левит 19:9-18





  „Когато жънете в земята си, не жънете до границите на нивата си и не събирайте падналите в жътвата си класове (...) да го оставиш на сиромаха и чужденеца.“ (Левит 19:9-10)


    Студентската ни църковна група много се промени, когато започна да служи на жители и гости на града. Изучавахме книгата Левит и решихме да приложим съвета да отделяме част от това, което остава от плодовете на труда ни, за своите ближни. Една жена попита: „А защо дадаваме само остатъци? Не може ли повече?“ Понеже живеем в градска среда и наоколо няма ниви, създадохме собствена градина, която нарекохме: „Жътва на надеждата“. Посаденото отглеждахме с любов и желание да помогнем на някого. Започнахме с идеята да дарим остатък, но него оставихме за себе си, а по-голямата част от реколтата отделихме за другите. В първия ден, в който раздавахме от своята реколта, жената, която предложи да даваме повече, подаде продуктите на един от нуждаещите се и каза: „Толкова се радвам, че те срещам. Отгледахме това за теб.“ Тази нейна реакция отразяваше радостта от изпълнението на Божия призив да обичаме своите ближни. За цялата група това бе дар на любов, който щеше да се преумножава.


  Молитва: Милостиви Боже, прославяме Те, защото осигуряваш това, от което се нуждаем. Помогни ни да бъдем чувствителни към нуждите на хората и да им помагаме с възможностите, които милостиво си ни дарил, амин.


  Мисъл за деня: Как Бог ме води да споделям с другите това, което имам?

    Майк Мадейрос (Калифорния, САЩ)

    Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ХРАНЯТ БЕДНИТЕ.