Прочит: Матей 28:1-10   „... не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни.“ (2 Кор. 4:18)

    В събота преди Възкресение се събудих обляна в сълзи. Бях напуснала перспективната си работа, за да се посветя на служение на Бога, а пред мен имаше толкова пречки. На всичкото отгоре съпругът ми тъкмо беше разбрал, че повишението, което очакваше, е дадено на друг. Не можехме да разберем защо Бог е толкова далеч и се чувствахме много объркани.

  Осъзнах колко объркани са се чувствали учениците на Исус в деня преди Неговото възкресение. Те скърбяха не само за изгубения си учител и приятел, но и за погубените надежди и мечтата Той да стане техният земен цар. Решението да оставят заниманията и семействата си заради Него, вероятно им е изглеждало безсмислено и сигурно са търсели отговори.

  И ние като тях не винаги можем да видим как Бог действа в живота ни. Но знаем края на историята. Въпреки объркването и тревожното очакване в своята „предвъзкресенска събота“ можем да сме уверени, че Бог действа в света и ще ни даде надеждата на възкресенската неделя и нов живот в Христос.
    Молитва: Господи, молим се за тези, които преминават през „съботата. на отчаянието и объркването. Дай ни надеждата на възкресенската неделя, амин.

  Мисъл за деня: Дори когато не мога да видя това, Бог действа в живота ми.
    Ерика Смит (Тенеси, САЩ)
    Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ТАКА, СЯКАШ БОГ МЪЛЧИ.