Прочит: Йеремия 43-45; Евреи 5 и 1 Лет. 15:29-16:11



„Пейте Му и Го възпявайте с псалми; говорете за всичките Му чудни дела.“ (1 Лет. 16:8)


  Летните горещини и влажният въздух ни притискаха цяла седмица по време на конференцията, но в последният ден се зарадвахме на прохладен въздух. Като благодарихме за промяната във времето и удивителните Божии дела, ние обединихме гласовете си в прослава на нашия Господ. Много от нас се чувствахме свободни да пеем с цяло сърце пред Бога, като Му предавахме своите сърца, души и умове. Когато си спомням отново този ден отпреди десетилетия, си напомням колко удивително и радостно е да се хвали Бога.


  Цар Давид знае какво означава прославата на Бога от цяло сърце. Той се радва, когато Ковчегът на завета, който изявява Божието присъствие, е донесен в Йерусалим (1 Лет. 15:29). В онзи момент Давид изразява спонтанно радостта си, а жена му, Михала, която наблюдава поведението му, „го презря в сърцето си“ (ст.29). Но той не позволява нейното критично отношение да му попречи да хвали единия истинен Бог. Въпреки че отстрани е изглеждало странно как скача от радост, той е искал да благодари на Бога, че го е избрал да води народа (виж: 2 Царе 6:21-22).


  Давид „нареди славословенето на Господ чрез Асаф и братята му с тези думи: Славословете Господа; призовавайте името Му; възвестявайте между народите делата Му. Пейте Му и Го възпявайте с псалми; говорете за всичките Му чудни дела“ (1 Лет. 16:7-9). Нека и ние бъдем винаги готови да пеем хвала на Бога с преклонение.    Е. Пай


  Святий Боже, издигаме с хваление името Ти над всяко друго име. Ти си достоен за прослава! Амин.


  КОГА СТЕ ЧУВСТВАЛИ СВОБОДНИ ДА ХВАЛИТЕ БОГА ОТ ЦЯЛО СЪРЦЕ? КАКВА Е БИЛА ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА ЧУВСТВО НА ПЪЛНА СВОБОДА?