Прочит: Йов 34-35; Деян. 15:1-21 и Авакум 2:1-3



„Ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.“ (Авакум 2:3)


  Точно зад прозореца на кухнята ми, една червеношийка си сви гнездо под стряхата. Обичах да гледам как пъха тревички, за да го обезопаси и след това се залови да мъти. Всяка сутрин проверявах дали има развитие, но все нямаше нищо. Яйцата на червеношийката се нуждаят от 2 седмици, за да се излюпят.


  Подобно нетърпение не е нещо ново за мен. Винаги съм се напрягала, когато е трябвало да чакам, особено в молитва. Със съпруга ми чакахме близо 5 години, за да осиновим първото си дете. Преди десетилетия, писателката Катерин Маршал беше написала: „Молитвите, подобно наяйцата, не се излюпват веднага, щом ги снесем.“


  Пророк Авакум също се бори с чакането в молитвата. Разстроен поради Божието мълчание при бруталното отношение на Вавилон към Южното царство на Юдея, Авакум решава: „На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той“ (Авакум 2:1). Господ отвръща на Авакум да чака „определено бъдеще време“ (ст.3) и го насочва да напише видението, за да може да се разпространи веднага (ст.2).


  Това, което Бог не казва, е, че „определеното време“, когато Вавилон ще падне е 6 десетилетия по-късно, като създава голямо разстояние между обещание и изпълнение. Както яйцата, молитвите често не „се излюпват“ веднага, но по-скоро „се мътят“ с Божиите висши цели за нашия свят и за живота ни.        Е. Морган


  Скъпи Боже, помогни ми да вярвам, че работиш, докато чакам, амин.


  КОЛКО ВИ Е ТРУДНО ДА ЧАКАТЕ, ДОКАТО БОГ РАБОТИ? А ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ ПОДЧИНИТЕ НА БОГА ЗА ТОВА, КОЕТО ВЕЧЕ ВИ Е ПОВЕРИЛ?