Прочит: 2 Лет. 19-20; Йоан 13:21-38 и Левит 23:33-36, 39-44



„Седем дни да се веселите пред Господа, вашия Бог.“ (Левит 23:40)


  Нашата приятелска група се събра отново за един цял уикенд на брега на красиво езеро. Прекарахме дните играейки във водата, хранейки се заедно, но това, което ценях най-много, бяха вечерните разговори. Когато се спуснеше мрак, всеки отваряше сърцето си пред другите по много личен начин, като споделяхме болката от специфични проблеми и последиците от травми, които преживяваха някои от децата ни.


  Без да „полираме“ счупените парчета от живота си, ние взаимно се насърчаваме и насочвахме към Бога и Неговата верност в нашите изключително трудни моменти. Тези вечери са едни от най-ценните в живота ми.


  Предполагам, че те приличат на това, което Бог има предвид, когато нарежда на Своя народ да се събират всяка година за Празника шатроразпъване. Този празник, както много други, изисква израилтяните да пътуват до Йерусалим. Когато пристигнат, Бог им казва да се съберат заедно на хваление и да не вършат „никаква слугинска работа“ (Левит 23:35) през това време - което е около седмица!


  На Празника хората си спомнят за Божията грижа и времето, което са прекарали в пустинята след напускането на Египет (ст. 42-43).


  Това събрание утвърждава чувството на идентичност у израилтяните като Господен народ и изявява Божията добрина, въпреки техните общи и индивидуални трудности. Когато се съберем с тези, които обичаме, за да си припомним Божията грижа и присъствие в живота ни, нашата вяра също се засилва.    К. Холмбърг


  Господи, благодаря Ти за хората, с които си ме свързал в живота. Моля Те, помогни ни да се насърчаваме един друг, амин.


  С КОГО ДА СЕ СЪБЕРЕТЕ ЗА ХВАЛЕНИЕ НА БОГА И НАСЪРЧЕНИЕ? КАК ВЯРАТА ВИ СЕ Е УСИЛВАЛА В ОБЩУВАНЕТО С ДРУГИТЕ?