Звездата доказва, че само тази светлина е истинска, която посочва Христа. А всеки враг на Бога е несигурен, заплашен и мисли, че мекото му кресло е обсипано с тръни. Затова малкото дете вся ужас и страх у въоръжения до зъби окървавен цар.
Рождество Христово доказва, че Бог провежда Своя план въпреки всичко. Едва узнал за рождението на Месията, Ирод решава да Го убие. На ликуващата ангелска песен земята отговаря с бунт, яростна омраза и лъжи, много лъжи. Нали по-лесно вярваме в една лъжа, която се повтаря 100 пъти, отколкото в истината, която чуваме за първи път? Рождество Христово ни разкрива типичното сблъскване между небесните и тъмните сили, които ненавиждат Божията любов и се втурват да изгасят изгрялата светлина. Но „гаси ли се, туй що не гасне”? И Божественият Младенец пое рано по пътя на страдание, изгнание, лишения, гонения, а с Него и майка Му Мария и Йосиф, както и тези, които любят Бога. Това е Исус: непознат и все пак добре познат; огнено мразен и пламенно обичан; отхвърлен и гонен, но и тържествено честван; заплашван и преследван; оплют и поруган, но възвеличаван както никой друг; считан за нищо, но имащ всяка влас; зверски изтезаван и коварно убит, но живеещ во веки веков.
Рождество Христово е Божият отговор на най-дълбокият общочовешки копнеж. В религиите се долавя стонът на човека, който не може без Бога и простира ръце нагоре. Непознатият Бог остава най-великата реалност. Европеецът издига бяла, азиатецът – жълта, африканецът – черна, индианецът – червена ръка. Но напусто. Всички човешки усилия да стигнем Бога са напразни. Бог е много високо. А човека е паднал твърде ниско. Обаче Сам Бог слезе от небето на Рождество. Стана човек. И задоволи нашият най-съкровен копнеж. Той слезе в бездната на нашето падение, газеше в нашата воняща кал, съедини се с нас, за да ни спаси. Не се стресна от яслата, не се отчая от дивата злоба, с която Го обкръжавахме, не се огорчи от черната неблагодарност за благодеянията, не Го озлоби ненавистта за любовта Му. Нашите запушени уши за словата Му и заключени сърца за истината не Го спряха. Не се уплаши от грубия дървен кръст. Затова езичника търси истината, а християнинът я притежава.
Исус заяви, че дойде да отвори очите на слепите. Има физически, има и духовно слепи. Телесно слепите са скромни и страдат поради своя недъг. Обаче духовните слепци се гордеят с недостатъка си, заемат позата на съдници и шумно твърдят, че който не е сляп като тях, не е нормален. Духовно късогледите гледат само отрицателното в живота. Това ги сломява, защото виждат колко бързо любовта се превръща в омраза, радостта в скръб, славата в уединение, животът в смърт. Надарените с духовно зрение виждат, че на Рождество Божието влияние обгръща земята. Исус ръководи живота и е поел нашите грижи. Той е с нас чрез Духа Си и никой не може да ни грабне от ръцете Му. Разочарования идват, но окончателно победа има Божията любов. Светът се държи от Христа. Отнемете Го и всичко ще се сгромоляса. Раждането на Исус Христос се яви в три фази: първата е рождението Му от Бога Отца преди всички векове. Тази велика тайна нашият малък ум не може да побере. Но можем да приемем, че с това започна нова ера в небесните селения. Второто Му рождение е като човек от Дева Мария във витлеемския обор. С него започна новата ера на човечеството. Третата фаза е рождението Му в нашите сърца. Тогава започва нова ера в нашия личен живот. Блажени, които живеят в тази радостна ера. Затова молим от Божия страна всички, в чиито сърца Исус още не се е родил, да се обърнат с молитва към Бога. И когато се покаят, да молят смирено Исус да се роди и расте в сърцата им.
Често след дъжд наблюдаваме красивата дъга. Нейните багри радват окото. Но най-важни и лековити са невидимите ултравиолетови лъчи. Така и невидимият Свят Дух действа в покаяното сърце и му дарява духовни дарби и плод. При рождението на Исус множество ангели пееха радостно, а при новорождението на всеки човек има радост сред ангелите на небесата. Една песен гласи: „Всички ангели се радват, арфите им как звънят, щом се грешници покайват и пред Бога се смирят.”
„Аз ви нося голяма радост!” – прогласи ангелът. Истинската радост е отражение на небесната в сърцата ни. Който я няма не я отразява, защото сърцето му, това вътрешно огледало, е нечисто. „Днес се роди вам Спасител!” – продължава той. Спасител ви трябва защото сте грешни. Грехът ви поробва. Но Христос носи прощение и освобождение. Вие, пренатоварени с грижи, знайте, че Той се грижи за вас. За вас, болни – Той е истински лекар. На скърбящите, Той изпраща Утешителя. Не е чудно, че с такава радост пеем рождествени песни. А те са само слабо отражение на ангелската музика.
Да благодарим на Бога, че Исус дойде! Нека да празнуваме Рождество с дълбоко смирение, твърда вяра, радостна надежда и готова за служение любов.
Пастор Симеон Попов
АБВ НА СПАСЕНИЕТО
Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!
И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.
В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“
А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“
Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплатата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“
Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.
Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.
В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“
И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.
Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“
Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!
Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.
Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).
Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)
