Постинг
28.12.2021 04:00 -
ОЧИ ЗА ВЕЧНОСТТА
ПРОЧИТ: Естир 6-8; Деян. 6 и 2 Кор. 4:7-18
„Които не гледаме на видимите, а на невидимите неща.“ (2 кор. 4:18)
„Очи за вечността“ - моята приятелка Маделин се моли за децата и внуците си бог да им даде точно това. Нейното семейство премина през тежък период, който завърши със смъртта на дъщеря ѝ. В скръбта от болезнената загуба, маделин копнее нейните близки да гледат все по-малко към този свят, изпълнен с болка и да насочват своя поглед все повече към небето, изпълнени с надеждата, която идва от верния Бог.
Ап. Павел и неговите съработници преживяват голямо страдание от ръцете на своите гонители и дори от християни, които се опитват да ги дескредетират. и все пак, техният поглед е насочен към вечността. Павел смело заявява; „Не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни“ (2 Кор. 4:18).
Въпреки че вършат работа на „Божията нива“, те живеят в реалността, в която са „угнетявани“, „в недоумение“, „гонени“ и „поваляни“ (ст.8-9). Не трябваше ли Господ да ги избави от тези трудности? Вместо да бъде разочарован обаче, Павел гради своята надежда върху „вечната слава“, която заема мястото на кратковременните скърби (ст.17). Той знае, че Божията сила действа в него и има пълна увереност, че „Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус“ (ст. 14).
Когато светът около нас се разклаща, нека обърнем погледа си към Бога - вечната Скала, Която никога няма да се разруши. Е.П. Ескобар
Издигам очите си днес към Теб, Боже. Дай ми да осъзная каква сигуена надежда ми даваш, амин.
НА КАКВО ИЗБИРАТЕ ДА СЕ НАДЯВАТЕ, ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ? КАК СТЕ ПРЕЖИВЯВАЛИ БОЖИЯТА ВЕРНОСТ В ЖИВОТА СИ?
„Които не гледаме на видимите, а на невидимите неща.“ (2 кор. 4:18)
„Очи за вечността“ - моята приятелка Маделин се моли за децата и внуците си бог да им даде точно това. Нейното семейство премина през тежък период, който завърши със смъртта на дъщеря ѝ. В скръбта от болезнената загуба, маделин копнее нейните близки да гледат все по-малко към този свят, изпълнен с болка и да насочват своя поглед все повече към небето, изпълнени с надеждата, която идва от верния Бог.
Ап. Павел и неговите съработници преживяват голямо страдание от ръцете на своите гонители и дори от християни, които се опитват да ги дескредетират. и все пак, техният поглед е насочен към вечността. Павел смело заявява; „Не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни“ (2 Кор. 4:18).
Въпреки че вършат работа на „Божията нива“, те живеят в реалността, в която са „угнетявани“, „в недоумение“, „гонени“ и „поваляни“ (ст.8-9). Не трябваше ли Господ да ги избави от тези трудности? Вместо да бъде разочарован обаче, Павел гради своята надежда върху „вечната слава“, която заема мястото на кратковременните скърби (ст.17). Той знае, че Божията сила действа в него и има пълна увереност, че „Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус“ (ст. 14).
Когато светът около нас се разклаща, нека обърнем погледа си към Бога - вечната Скала, Която никога няма да се разруши. Е.П. Ескобар
Издигам очите си днес към Теб, Боже. Дай ми да осъзная каква сигуена надежда ми даваш, амин.
НА КАКВО ИЗБИРАТЕ ДА СЕ НАДЯВАТЕ, ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ? КАК СТЕ ПРЕЖИВЯВАЛИ БОЖИЯТА ВЕРНОСТ В ЖИВОТА СИ?
Няма коментари
