Прочит: Плачът на Йеремия 3:25-33 „Защото Господ не отхвърля довека (...) Той пак ще и да се съжали според многото си милости.“ (Плачът на Йеремия 3:31-32)


  През нощта беше валяло и утринта беше мрачна. Улиците бяха мръсни, имаше много кал и докато отивах пеша на работа, колите ме пръскаха. Не бях в настроение. Тогава се обади мой приятел. Майка ми беше починала. Беше сериозно болна от известно време, но не очаквах да се случи най-лошото. Исках да се помоля, а не намирах думи. Не можех дори да заплача, но знаех, че Творецът на света е с мен.


  Това, което ми липсва най-много днес, е нещо, което тя ми каза, когато на 12 години постъпих в пансион; нещо, което не спираше да ми повтаря. Всеки път, когато се прибирах вкъщи, тя казваше: „Давид, надявам се, че не спираш да ходиш на църква.“ Аз всеки път отговарях, че никога няма да забравя църквата.


  Преживях много зле това, че се налагаше да работя, докато се организираше погребението на майка ми. След това изпаднах в депресия, която продължи 3 години. Въпреки че тя много ми липсваше физически, вярата, която бе възпитала в мен, ми помогна да премина през този тежък период. Днес, 10 години по-късно, всеки път, когато чета Библията, намирам насърчение.


  Молитва: Боже, помогни нид а не забравяме, че никога няма да ни изоставиш, независимо от обстоятелствата. Дай ни сила да устояваме във вярата дори когато скърбим, амин.


  Мисъл за деня: Дори в скръбта Бог е близо. Давид Анганго (Кения)


  Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО СКЪРБЯТ ЗАРАДИ ЗАГУБАТА НА РОДИТЕЛ.